Заветната дата. Онази, която от години (за някои десетилетия направо) предизвиква едно трудно описуемо чувство на трепет в стомаха, прималяване и временна загуба на съзнание, чувства, присъщи обикновено на влюбени тийнейджъри. И ако сме такива, какво?
Разбира се, някои от нас (повечето, в същност) отдавна не са тийнейджъри. Но за сметка на това пък надали някой ще забрави усещането за летене, когато умът ти е изпълнен с един единствен образ, така величав и великолепен, така недостижим. Ах, любов! (дето е речено)
Разбира се, някои от нас (повечето, в същност) отдавна не са тийнейджъри. Но за сметка на това пък надали някой ще забрави усещането за летене, когато умът ти е изпълнен с един единствен образ, така величав и великолепен, така недостижим. Ах, любов! (дето е речено)
Ала не онази любов към друго човешко, или не до там човешко, същество. Не, не, тя е прекалено преходна и тривиална, прекалено... променяща се. Да, точно така. Тя се променя ли, променя, докато накрая не забравиш от къде си тръгнал, па на къде отиваш. Не.
Любовта към книгите е нещо съвсем различно, също толкова вълнуващо, колкото другото, но същевременно и по-ценно, защото няма да ти измени.
И сега по-конкретно.
Колелото на Времето ще се завърти и когато това стане или светът, такъв, какъвто го познаваме, ще изчезне, преобразен от Великия властелин на Мрака по свое образ и подобие, или Светлината ще възтържествува и Прероденият Дракон Ранд ал-Тор ще победи, запечатвайки отново затвора на Тъмния. За пореден път. Докато Колелото не се завърти отново, преминавайки от Век на Век, запридайки същите събития в Шарката по свое усмотрение. Но дали ще стане така или иначе нас (мен конкретно) не ни вълнува. Вълнува ни датата. Последната дата.
Осъзнавате ли, че след нея повече няма да има "чакане"? Мрънкане, че новата книга се бави, мрънкане, че редакцията не била на ниво, че имало пропуски и грешки, че преводът бил неадекватен? За последен път на мрънкалниците ще им се отдаде възможност да се намрънкат.
Осъзнавате ли, че след "Спомен за Светлина" онези, които така жестоко плюят по "Колелото на Времето" и Робърт Джордан, Светлината да грее над душата му, повече няма да имат тази възможност?
И всички онези, които все още хранят добри чувства към поредицата или (като мен) я обичат от цялото си сърце. Дойде краят на един дълъг, изпълнен с много премеждия и трепети, път.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Въздържайте се от неприлични коментари! Пишете на кирилица и спазвайте чистотата на българския език.