Онези от вас, които са следели блога преди няколко месеца, навярно ще се сетят веднага за какво иде реч. Но все пак да поясня - става дума за един доста изтощителен (според мен) труд, на който самоотвержено се е отдел един от най-върлите фенове на поредицата - LightOne. Това, което е направил (и, вярвам, ще се съгласите, че никак не е била лека въпросната задача), е да сравни оригиналния английски текст на поредицата с българския превод на г-н Русинов. Точно така - паралелно четене на всички книги от 1 до 10, от Пролог до Епилог (където ги има, разбира се). Е, първата книга на практика беше готова отдавна, така че за онези от вас, които са прочели стария файл с разликите, остава само да прегледат още около 150 страници. :))
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEh7pQwrIwk_ACCX3nCSYD_8auON5-NsAzyzIaSswiJYXnvB9s8oy6ty38EkcmcDKXJZ6m8UL91gW5I61zOGAnP_3C6Ecc9QVJzMIc9JzlWjQEnkwzMeOWt5HuBer49KpyqBlAoNzq8MqSNC/s200/1760.max.jpg)
Ето и какво казва самият LightOne:
Преди да се впуснете отново в дебрите на любимата фентъзи поредица „Колелото на Времето”, водени от жаждата да разберете какво е пропуснато, нека да кажа няколко думи като въведение. Този проект го бях запланувал от дълго време. Знаех, че преводът на книгите, като всички останали преводни книги имат разминавания с оригиналния текст, затова исках да задоволя любопитството си, като разбера какви точно са промените. Впоследствие реших, че така и така ще се трепя за оня дето духа, (Jak-o’-the-Wisps в оригинал), то защо да не споделя своя труд и с други фенове на поредицата, които не са чели книгите на английски език. Това не го правя, за да обвинявам Г-н Русинов или Г-н Тотоманов, чиито труд уважавам заради това, че книгите видяха бял свят на български език чрез тях. Станалото – станало, не може да се върне назад.
Или както казва Лини: „Което не може да се промени, трябва да се изтърпи“. Мъдра жена е тази Лини. :)
Целият файл със сравнението между превод и оригинал е качен на този линк. На онези от вас, които ще предпочетат да прегледат проекта, им пожелавам приятно четене и да не се ядосват много, ако сметнат, че пропуските са недопустими. :) А иначе моето мнение вече клони към това книгите да се четат в оригинал. Не само „Колелото на Времето“, а по принцип. Трудно е, особено ако човек не е свикнал до такава степен с английския (в случая) език, но само по този начин можем да сме сигурни, че четем даденото произведение такова, каквото е.
Светлината да грее над вас и Създателят да ви пази!