River of Souls - Preview

От издателство "Tor" бяха така добри да пуснат първата страничка от всеки един от разказите, включени в сборника "Unfettered" (не, че ще придобием кой знае каква представа от десетината редчета), та затова и аз все така любезно предлагам на вашето внимание и въпросния откъс. :)

За онези, които не си спомнят или не знаят, "Unfettered" e антология, списвана от няколко автори, чиято единствена цел е благотворителна. В Интернет може да откриете доста информация за сборника, така че не мисля, че е нужно и тук да пиша излишни подробности.

Относно "River of Souls" (разказът, добавен от името на Робърт Джордан и Брандън Сандерсън) - по предварителна информация знаехме, че това е отпаднала сцена от „Спомен за Светлина“, като решението за това е било взето от Хариет. В едно интервю (не помня къде, не ме питайте), май чрез Dragonmount, преди време бях прочела, че причината за отстраняването на въпросната сцена се корени в това, че в нея се усеща много повече духа на Брандън Сандерсън (ако не и изцяло дори), отколкото в останалата част от последната книга. Дали това е така или просто случващото се в разказа е твърде маловажно на фона на останалия сюжет в AMOL, всеки ще прецени сам за себе си. 

И още нещо - ако някой попадне на сканирана версия на антологията или поне само на разказа на Сандерсън (колко нагло), нека да свирне дружелюбно (още по-нагло :D ). Вярвам, че не само аз ще съм признателна за това. :) Не забравяйте, че, с изключение на предстоящата енциклопедия, това е последното ново късче от Шарката, което ще прочетем някога. 

Ревюта на разказа можете да прочете тук и тук. Първото е на Jason от DM и има спойлерчета, докато второто е на Leigh Butler  и е безопасно, така да се каже.

River of Souls

 Robert Jordan & Brandon Sanderson 

 Bao slipped into the Oneness as he sat with legs crossed, surrounded by darkness.

 During his youthful studies, he had been required to seek the Oneness in the midst of a crashing storm, while being towed on a sled behind a horse, and finally while enduring the pain of a hot coal against his skin. He had once considered that training to be extreme, but life had since required him to find the Oneness during war and agony, during tempests and earthquakes. For today, for this moment, a dark quiet room would do.

 The Oneness was lack of emotion. Bao took all of his feelings— all of his thoughts, all that he was—and pressed them into a single point of darkness in his mind. That darkness consumed the emotion. He felt nothing. He thought nothing. He did not sense satisfaction at this, for there could be no satisfaction in this state. He was the Oneness. That was all.

 The tent flap lifted, allowing in filtered sunlight. Bao opened his eyes. There was no surprise when he saw Mintel. One could not be surprised in the Oneness.

Източник: Tor.com 

Е, това е. Не знам дали ви е събудило любопитството... за мен Бао е далеч по-малко интересна версия на Демандред в сравнение с онова, което бяхме виждали от него в предните книги. На останалите разкази, включени в сборника, също смятам да хвърля по някой поглед... навярно и сред тях за всеки вкус ще има по нещо.

Дано винаги да намирате вода и заслон! Особено през идните два месеца. :))