Не мога да кажа,че ще ми липсваш и, колкото и да ми се ще да благодаря за жеста относно Колелото... няма да го направя. Ако беше някой друг, някой, който наистина се беше постарал, да. Но аз старание в работата на Сандьо не видях.
И защо го казвам всичко това? Можете да прочетете ето тук.
И защо го казвам всичко това? Можете да прочетете ето тук.
Съвсем повърхностно прегледах какво е написал, колкото да проверя за новини около Спомен за Светлина, защото човек, ако му слуша приказките, ще си рече: "Бре, този голям фен бил! Навярно наистина обича Колелото". Е, аз пък не вярвам. Липсата на старание говори за обратното.
Та тъкмо когато реших, че новини няма, стигнах до последния абзац и се почувствах така сякаш са ме усмирили. Буквално.
Ето какво гласи той:
Ето какво гласи той:
"Mr. Jordan, may you rest in the Light. Everyone else, take a breath and get ready for the end. May you find his final words as satisfying to read as I did when I first picked them up five years ago. The very last scene is his, touched very little by me, as are significant chunks of the ending at large. I have achieved my goal in writing the books so that they pointed toward this ending he wrote, allowing us to include his words with as little alteration as possible."
Някой сигурно ще каже, че издребнявам, задето се хващам за такава дреболия. Ми нека. Защото за последните няколко години единствената ми изцяло позитивна мисъл относно края на Колелото на Времето бе, че последната част на последната книга, последната сцена т.е. (или глава, не знам), ще бъде точно такава, каквато Джордан е искал да бъде. Каквато я е описал преди да си отиде от този свят. Девствена, непроменена, ненакърнена! И, сериозно, нямаше ли начин да се нагласи историята така, че това да се направи? И без контра доводи, моля, начин винаги има! Просто някой не се е постарал да помисли добре и да го направи както трябва.
Текстът трябваше да бъде точно такъв, какъвто го е написал Джордан - без редакция и без промени, колкото и миниатюрни да са те.
Той, Сандьо, така "very little" барна книгите, че разгони фамилиите на тази по-отколешните читатели на поредицата, като мен. Сигурно има едно 16-17 години откакто я следя и чета, като може да се каже, че историята започната и описана от RJ е била част от почти целия ми съзнателен живот.
ОтговорИзтриванеОще когато умря той, за мен тази история приключи. Донякъде даже предпочитах поредицата да остане незавършена, именно за да не бъде развалена. Пък и щеше да й се придаде един енигматичен или може би дори култов привкус, чар, обаяние. Знам ли?
Тя всъщност си ги има, имаше, тези качества, но ако бе останала без край, щяха да се усещат още по-силно.
Все пак като чух, че ще я довършват, се надявах жена му да прояви добър вкуси или де да знам и аз, усет и правилна преценка, и да избере точния човек за работата.
Тя не го направи.
А Сандьо запретна ръкави и съсипа книгата. Писа по летища, гари, седенки и палнки, и унищожи, и промени всичко което я правеше уникална и толкова интересна. Изпи й душицата направо. Сега само като му вида физиономията на някоя снимката и... :D
Да имаше начин, някои да му "прогори нишката", така че да се изгуби всичко, дори спомена за неговото участие около писането на Колелото, ще съм невероятно доволен. Разбира се, няма да знам защо ще съм толкова доволен, но просто ще съм, а това ще е напълно достатъчно :D
Като се замисля, и на теб много ще ти се отдава да водиш блог на тази тематика :D Това последното цепи мрака :)))
ОтговорИзтриване:) свърши вече. Преди няколко години да го бях започнал, да, ама сега не ме влече изобщо. Нямам стимул, нито особен смисъл виждам след като историята свърши.
ОтговорИзтриванеАко Джордан беше жив и пишеше, и правеше ония две прелюдии дето така и няма да видим, както и онази нова поредица която беше замислил (взаимстваната от Шогун - Infinity of Heaven), тогава щях да се замисля сериозно.
Това за Шогун пък не го знаех...
ОтговорИзтриванеЕ, аз казах, че ще ти се отдава, не да го правиш :D Имаш усет просто.