Докато си разглеждах безразборно разхвърляните бележки из компютъра, попаднах на нещо, което съм си запазила преди близо една година. Не помня кой е източникът или кой ми го е пратил (за което се извинявам, ако все пак съм го получила от познат), но за по-подробна справка относно различните народи и техните привички, препоръчвам блога 13depository (нищо чудно да съм го копирала от там). Статията посочва и обяснява първообразите на народите и държавите, както и техните обичаи, а краят й гласи:
"In March of 2000, Paul Ward received a letter from RJ in which he listed what some of the regional accents of Randland sound like:
Two Rivers - Irish/English
Illianers - Dutch
Aiel - somewhat Slavic
Tairen - Spanish
Domani - Indian
Saldaean - Egyptian/North African
Seanchan - Texas"
Не, че е особено важно това, но определено ми се стори интересно.
И следващия път, когато прочетете за изкусителните нотки в говора на доманките, вече ще знаете какво да си представяте. :D
Сеанчанци с тексаски акцент... мога да го преживея :) ама индийките не са секси. Нито външността им, нито акцента; бил той английски или пък на общата реч на Западните земи ;D
ОтговорИзтриванеТази на снимката беше някаква актриса мисля, която е една на половин милиард души, което всъщност е "изключението подчертаващо правилото".
О,да... мислех си да сложа някоя от картинките, които така... реалистично онагледяват индийките (бяха около 99,99% в гугъл), но си рекох от мен да мине :D
ОтговорИзтриванеДоманките винаги съм си ги представял нещо средно между италианки и арабки. А за гласовете им, със сигурност точно този мръснишки италиански акцент се е утепал просто.
ОтговорИзтриванеДрехите обаче, не знам. Те, доманките, винаги са плътно облечени, но тези индийски чаршафи дето носят, пак казвам не ми се струват много привлекателни, какво остава за сексапилни.
Обаче, сега се сещам, че на доманците храната им е страшно пикантна, като по това определено прилича на индийската. Но пък се яде с дървени клечки, което е присъщо на източноазиатската.
Пък името, Бандар Еваан, или Арад Доман (не помня кое), всъщност е някакво персийско название за пристанище. Може и "червено" да има някъде в значението. Не се сещам, а и не мога да намеря къде го бях чел.
Все едно де. Джордан доста различни култури и народни облици е смесил (някои повече от веднъж), за да създаде своите писания, като това, поне мен не ме е дразнило никога. Дори напротив, много ми допадна още в началото. Очевидно, човек по-лесно свиква и успява да се свърже с нещо познато :)