Earlier Ravens (превод на български)

Това е заглавието на пролог, написан от Джордан през 2001-2002 (не съм съвсем сигурна за датата) и включен в ново за тогава издание на "Окото на Света". Книгата е предназначена за по-младите читатели и обхваща тази кратка история от Две реки, както и първата част на самата първа книга. 

Оригиналният текст на пролога може да бъде намерен лесно в интернет (например тук), но днес ще ви зарадвам с превода на текста на български, за което искам да отправя големи благодарности на Маблунг. С него се знаем от доста време (от добрия стар, вече закрит, роулплей форум), но за съжаление обаче изгубихме връзка, така че го приканвам, като прочете това, да ме потърси. :) 

Можете да прочетете пролога от този линк, а тук ще представя кратък откъс от началото на историята:

По-рано – гарвани

Робърт Джордан

Толкова далеч надолу от Емондово поле, на половината път до Водния лес, бреговете на река Виноструй бяха обкръжени от дървета. Предимно върби, техните обсипани с листа клонки създаваха сенчест навес над крайбрежната вода. Лятото не беше далеч и слънцето се изкачваше към своя зенит, но все пак тук, в сенките, нежен полъх накара Егвийн да почувства потта по кожата си студена. Връзвайки полите на кафявата си вълнена рокля над коленете, тя  нагази в реката, за да напълни дървената кофа. Момчетата си газеха направо, без да ги е грижа дали ще намокрят плътните си панталони. Някои от момчетата и момичетата се смееха и използваха дървените си черпаци за да се пръскат, но на Егвийн ѝ беше достатъчно да усети течението на водата по голите си крака и как пръстите ѝ потъваха в песъчливото дъно на излизане. Тя не беше тук за да си играе. Егвийн беше на девет и носеше вода за пръв път, но щеше да стане най-добрият водоносач на всички времена.

Спирайки на брега, тя остави долу кофата, за да разхлаби полите си и да ги пусне да паднат до глезените. И да завърже наново тъмнозелената кърпа, която събираше косата в задната част на врата ѝ. Щеше ѝ се да можеше да я отреже до раменете или още по-късо, като момчетата. Все пак дълга коса нямаше да ѝ бъде нужна с години.  Трябваше ли продължаваш да вършиш нещо по определен начин, само защото преди винаги е било правено така? Но тя познаваше майка си и знаеше, че косата ѝ щеше да си остане дълга.

Мъже стояха до коляно във водата на близо сто стъпки надолу по реката, миейки черноликите овце, които по-късно щяха да бъдат остригани. Полагаха голяма грижа да вкарат блеещите животни в реката и обратно навън безопасно. Река Виноструй не течеше толкова бързо тук, колкото в Емондово поле, но все пак не беше бавна. Някоя отнесена овца можеше да се удави преди да доплува до брега.

Един голям гарван прелетя над реката и кацна високо в клоните на бяло дърво, близо до мястото, където мъжете миеха овцете. Подобно на червен, шумно чуруликащ проблясък, почти мигновено към него се спусна червеношийка.

Червеношийката сигурно имаше гнездо наблизо. Но вместо да излети и може би да нападне по-малката птица, гарванът само отстъпи встрани, където няколко по-малки клонки му предлагаха някакъв заслон. Той се вгледа надолу в работещите мъже.

Гарваните понякога дразнеха овцете, но да не обръщат внимание на червеношийка, опитваща се да ги подплаши, беше повече от необичайно. Не стига това, ами Егвийн имаше и чувството, че черната птица наблюдаваше мъжете, а не овцете. Което беше глупаво, само че... Беше чувала хората да казват, че гарваните и враните са очите на Тъмния. От тази мисъл я полазиха тръпки по ръцете та чак до гърба. Беше глупаво хрумване. Какво би искал да види Тъмния в Двете реки? Нищо никога не се случваше в Двете реки.