Показват се публикациите с етикет ревю. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет ревю. Показване на всички публикации

вторник, 11 август 2015 г.

Brenna Reads

Време е за малко самореклама (надявам се, че няма кой да се разсърди). 

Преди две-три седмици започнах... блог за ревюта (пфу, не беше трудно), за който не знам до колко ще имам време да поддържам редовно (йъп, като този), но наистина ще се постарая и за двата. Не претендирам за умопомрачителни ревюта, нито за кой знае какви остроумия и смехории. Все пак, ще се радвам, ако на някого му харесва това, което пиша за книжките, още повече ще се радвам и ако съм в помощ евентуално. Знаете каква ще е преобладаващата литература (фентъзи all the way!), но и ще разнообразявам със сигурност. Дори в скоро време ще прочета някои книжки, с които се снабдих от Алея на Книгата - Варна (скоро, скоро, колко да е скоро... ), две от които нямат нищо фентъзийно в тях.

Заглавието е ясно, урл-то - също: brennareads.blogspot.com Надявам се, че лого, визия и съдържание ще допаднат поне на някого в широкото интернет пространство.
(малка вметка: онзи ден разбрах, че думата „бренен“ на чист български език означава „тленен“... малък шок за мен (шок и защото не я бях чувала.. или съм и ми се е забила в подсъзнанието?!), тъй като вече 10+ години си използвам това име и не съм сигурна дали ми харесва символиката на значението, предвид... всичко; но пък LightOne каза, че думата си е хубава, така че благодаря!)

End of spam. 
Светлината да ви освети и Създателя да ви закриля!

 

сряда, 25 декември 2013 г.

Песни за Отвъд: Жертвата (препоръчано)

Първо, Честито Рождество Христово! 

Не съм замисляла този пост да бъде на точно тази дата, но така се стекоха обстоятелствата. По заглавието си личи, че доста ще се отличава от тематиката на форума, за което се надявам, че ще ми простите. Но причината за това е добра, обещавам.

Искам да представя на вашето внимание една книга (е, поредица де факто), победил в конкурс и при това рожба на наше момче. Българин, т.е. Заглавието е „Песни за Отвъд: Жертвата“ и, очеизбождащо, става дума за фентъзи. И освен това си баш фентъзи - класическо, епическо, магическо, напълно завладяващо... всичко онова, което фентъзито беше (ъхъ!) и трябва да бъде. Та за това иде реч. 

Аз по принцип ревюта не пиша, нямам и намерение - за да напишеш  качествено ревю, ти трябват знания и опит, а по мое скромно мнение, при мен те в голяма степен отсъстват. Онези, които ме познават малко по-добре, знаят моите (огромни) пристрастия по отношение на този жанр (то не, че не си личи и от блога де) и поради тази причина имам тенденцията да съм изключително критична към почти всичко ново, което е попадало в ръцете ми. И при други обстоятелствата навярно не бих дала шанс и в случая (както за сега не мисля да чета другите две произведения, които са спечелили наградата от конкурса - най-вече поради липса на време), но условията са малко на инък. 

С Радостин Нанов (авторът) се познаваме виртуално-задочно от сравнително известно време (back then when the RP ruled the world) и това е донякъде причината книгата да ми грабне вниманието. Другата причина се крие във факта, че в продължение на месеци четох „откъслеци“ от книгата и смело твърдя, че когато нещо се получава добре, то си личи. Наистина. От две изречения, от пет или от прочит на цяла глава... няма значение. Който си го може, може си го, и начинът, по който сюжетът се развива, остава на малко по-заден план, когато самият стил на разказване е увлекателен и пленяващ. Началото е малко колебливо, признавам, малко лутащо се... но към средата на първи том (книгата е разделена на две, да, ход, от страна на издателството, който сам по себе си подсказва, че продуктът е добър) набира зашеметяваща скорост. Не избързва обаче, забележете - всяка думичка е точно на мястото си, тежи със смисъла, който носи, и изгражда онази умствена представа за света, която кара читателя да се почувства все едно е там. 

Що се отнася до конкретната книга обаче, и историята, сама по себе си, е достатъчно силна и грабваща, за да заслужи вниманието на всеки почитател на фентъзи жанра. Светът е до-о-оста голям и в тази първа част дори не виждаме всичко от него. Богат е, пъстър е, народите си имат своя характер и уникалност (сафарите са ми любимци, помежду впрочем) и, както казах в goodreads, магията си е магия. С три удивителни. Така се зарадвах на този факт, че ми идеше да запея. Наклоненият шрифт не е случайност, да знаете, това е една от изключително готините хрумки на господин Нанов, които, убедена съм, ще ви се харесат много.

За героите какво да кажа? Интересни са, наистина, загатват се неща, които би трябвало да се случат в продължението („Песни за отвъд: Забравеното княжество“), но перлата в короната определено са двамата хубостници - Роридан и Ана. Рори е определено от онзи тип мъжки персонажи, които биха закъдрили момичешките пръстенца, а момчетата биха цитирали остроумните му думи. Доста сложен е като характер, в интерес на истината, с интересно минало във Феърхейвън и още по-интересно развитие след това. Ана е... момиче. Във възможно най-пълния смисъл на думата. Каквото момичешко се сетите като характерна черта, може да ѝ го припишете и навярно няма да сбъркате. И донякъде изборът този персонаж да бъде изграден по този начин е учудващ, защото обикновено тенденцията е стереотипите да се избягват. И тук вече ще сбъркате, ако си мислите, че тя попада в тази категория. Ана е точно такава, каквато трябва да бъде, както и Рори. Това е важно за историята, важно е за развръзката и се изкушавам да кажа повече, но се надявам, че поне някой ще хареса думите ми и ще даде шанс на книжлето. И не искам да разваля нечия изненада. :) Затова ще се спра само на подлудяващата връзка, която имат двамцата помежду си. Наистина е влудяващо на моменти, забавно в други, в трети пък ти се ще да ги хванеш и ... не знам, или да ги заключиш в една стая заедно, или да ги убиеш просто. Но самият факт, че това поражда такива чуства у читателя (сиреч, у мен) говори за високо качество на повествованието. 

И не мислете, че ласкавите ми думи означават, че откривам прилика с „Колелото на Времето“. :) Връзка може да се открие както с много произведения, така и с много образи от действителността - нещо, което е валидно за всяко произведение. И когато е направено с финес, а смятам, че в голяма степен случаят е точно такъв, то следователно и книгата е добра. 

А малките спънчици, които тук-таме се виждат (например, някоя „модерна“ думичка) са толкова редки, че спокойно могат и да се подминат. От друга страна, при щателна редакция, тези грешчици лесно можеха да бъдат и изгладени (включително и някои печатни грешки), което ме навежда на мисълта за издателството. MBG Books  е то и ги поздравявам искрено за прекрасната инициатива във връзка с конкурса - дано да продължават все така. Но не мога да не изразя съжалението си от факта, че не се стараят ма-а-алко повече по отношение рекламата на точно този победител. И леко ми се струва, че сякаш акцент се поставя върху едно друго произведение... не знам, дано да греша. И още една горчилка има - доколкото разбрах, по вина на печатницата (май?) - изглежда в книгата е трябвало да има и карта, която не се е отпечатала във всички бройки. А аз каквато съм напълно дезориентирана смятам такива благинки за изключително полезни и ми стана много мъчно, че точно на мен се падна лошият късмет без карта. Но здраве да е. Това не може да помрачи задоволството ми. :)

И те така. Пак се разприказвах много (друга причина да не пиша ревюта), но смятам, че все някой ще намери думите ми за полезни и ще се реши да даде шанс на Радо и на „Песни за Отвъд“. Заслужава си определено. На пазара (и в този жанр конкретно) има доста по-лоши произведения, при това от доказали се автори, а в случая книгата може да се нареди доста близко до някои от големците. И с малко повече увереност, с малко повече маркетинг (и късмет) като нищо може да блесне ярко като тях. :)

Сега, понеже знам, че сте добри деца и ще ме послушате, да ви кажа как да си поръчате книжките. За книжарници, не знам кога, къде и прочие, но по интернет най-бързият и лесен начин (и май единственият, за сега) е чрез фейсбук страницата на издателството. Бързи са, ефикасни, за един ден ще ви пристигнат томчетата. Цената е 14,90 златни марки на книжле. И малко линкове сега:

„Песни за Отвъд“ - facebook page
MBG Books - facebook page
Блог на Радостин Нанов - http://en-teria.blogspot.com/
Книгите в Goodreads - „Песни за Отвъд: Жертвата (1)“ и „Песни за Отвъд: Жертвата (2)

Дано, дано, дано продължението да види бял свят! Или поне аз да го видя :D. Шегувам се, разбира се (донякъде). На Радостин пожелавам много литературни (и каквито си поиска, разбира се) успехи.

Весела Коледа отново, приятно изкарване на оставащите празници, много подаръци да имате, здраве, щастие, късмет и прочее. Не забравяйте да почетете Празника на Светлините :)

Създателят да бди над вас!

понеделник, 21 януари 2013 г.

Първо ревю на български

Е, мина, не мина време и се появи първото читателско ревю на книгата, при това не къде да е, а в "Аз чета" - един от най-мащабните литератури сайтове из нашето интернет пространство. 

 Спомен за Светлина - краят на една епоха

"Една от най-мащабните фентъзи поредици, писани някога, най-сетне приключи! Това е краят на една епоха в много отношения, както за историята в „Колелото на времето”, така и за всички почитатели на поредицата. Самата аз я чета вече 12 години и докато аз растях и се променях, влюбвах, разлюбвах, борех се със страховете си, търсех пътя си, така и всички мои любими герои от „Колелото на времето” се променяха и развиваха.
[...]
„Спомен за светлина” ме зарадва и натъжи едновременно, защото от една страна прочетох края, но от друга - това беше сбогом с много любими герои. Обзе ме чувството, което обхваща всеки страстен читател, след като затвори последната страница на книгата, която го е вдъхновила и попаднала сред онези специални книги, които остават в сърцето и спомените му завинаги. 

 Тези два откъса са от началото и края на ревюто, тъй като в останалата си част се издават някои дребни детайли, които биха могли да ви развалят удоволствието от четенето на книгата. :) За цялото интервю цъкнете тук.

понеделник, 7 януари 2013 г.

ПОСЛЕДНИЯТ спомен + две ревюта + видео

Така, предпразнично, ни се понатрупаха доста благинки за четене и осмисляне. От Tor.com  пуснаха ново видео, в което се говори за огромното майсторство на Робърт Джордан и, разбира се, за края на онова, което без съмнение ще остане в историята като най-величественото фентъзи, познато на света. Освен това, тъй като в Австралия вече отдавна мина полунощ, та затова Luckers и Linda пуснаха своите ревюта на книгата (съдържат малки спойлери, не конкретни, но достатъчно, за да загатнат за какво става дума, затова внимавайте), на които можете да хвърлите по един поглед.

И последния вече 43-и спомен...


By the Light, he had a book to finish before he went!
За списък с всички, излезли до сега, спомени цъкни тук


Тармон Гай-дон е само на стъпка от нас, а Тъмния тропа нетърпеливо с пръсти. Да не го караме да чака повече, нали? :)

събота, 5 януари 2013 г.

Ревю на Мат Хач (без спойлери)

"For me, A Memory of Light is a book of moments,
moments that grip the heart."

Тамирлин (Мат Хач) от theoryland.com публикува само преди няколко часа своето ревю на "Спомен за Светлина" и въпреки че няма спойлери, препоръчвам на онези, които не искат да замъгляват ума си с мнения относно качеството, мнения относно работата по книгата и всички онези въпроси, които бяха повдигнати едва ли не със самото избиране на Брандън Сандерсън да довърши поредицата, на всички тях препоръчвам, може би, да не го четат. 

От друга страна, според мен, добре е човек да знае какво го очаква. Всеки има различно виждане за последните две книги, както и всеки от нас ще погледне по различен начин на последната, наистина последна книга. За себе си само ще кажа, че думите в ревюто не ме изненадват, но пък някак... стоплят с искреността си. Това в никакъв случай не означава, че няма да се насладя в пълна степен на книгата - отдавна съм си казала, че нищо не ще ми попречи да направя това.
Но стига празни приказки. Ще имаме достатъчно време да коментираме и спорим веднъж щом излезе книгата. :) Ето и самото ревю:

To my fellow Wheel of Time freaks,
An end to so much has come. In an unexpected way even an end to waiting, a parallel journey many of us began more than two decades ago when we picked up that mysterious and daunting blue book. At that time, none of us could have known how it would change us. How could we have known what was to come when he led us out of the small villages of our lives? How could we have known...and now that journey too is over, but the longing I feel persists. An emptiness remains. A bond has been severed, not quite tenderly. With imaginary threads, that masterful storyteller entangled us in the warp and the woof of the Pattern of an Age that was ending. We were swept like straw into a whirlpool and I, for one, know I have lived a greater life because of it, because of him...but you came to hear about a book.

For me, A Memory of Light is a book of moments, moments that grip the heart. That’s how it plays in my mind’s eye, many of which remain imprinted there. Two such moments among the many, after more than twenty years reading and discussing The Wheel of Time, made this a meaningful end to my journey. And I look forward to discussing them. You will experience your own such moments. Suffice it to say, I felt some small joy when a thing or two turned out just a bit as I had envisioned over the years. Some scenes and events devastated me too, but the majority of the book was the pleasant surprise of discovery and understanding. At times, A Memory of Light spoke with a voice of thunder, and I’m willing to bet that you will live the final third of the book, as I did, shaking. Though, it took reading that final portion of the book twice to appreciate Jordan’s overarching vision. I wasn’t prepared for the loss I felt, but there is a completeness that I now savor.

It is not a “perfect” ending. The book starts off slowly, almost torturously for freaks like me considering the tension built across decades, but it is compelling throughout. Some of you will dislike a few conversations between your favorite characters and others will feel a scene or two could have been handled better. I did. I felt similar things while reading Towers of Midnight, but I enjoyed A Memory of Light deeply. No, it was not my favorite book of the series. How could it be? After all, I created Theoryland and few theories survive literal endings. Yes, some characters here and there felt “off” at times. And I heard Brandon’s voice more in this book than I recall in the previous two, though that has never bothered me much. I assume some consistency errors will be found (or already have been). We have so much time ahead of us to discuss such things, and we will. But I hope, sincerely so, that such will not prevent you from finding meaning and solace at the end of your own journey.

But, fret not. Stop wringing your hands. We've been through this so many times together and the end is nigh! Prophecies will be fulfilled, some logically and others in surprising ways, but you do not know nearly as much as you think you do. I made that mistake too. I thought I understood the Wheel and the Pattern, those carefully laid out rules, some of which I helped nail down, piece by piece, year after year. Yet, even so I hadn’t quite grasped the totality of the Pattern failing and how it might reverberate across those very beliefs, even that all Viewings are true.

This End
No metaphor aptly describes my feelings since reading the final words of The Wheel of Time woven by Robert Jordan. It is done. And since finishing A Memory of Light, I haven’t known exactly what to say to anyone. Though, I have found some peace in the ensuing silence. Not that I can speak in much more detail yet, but I believe that I will be at a loss for words even then. This sense of loss and longing is something each will bear, some of us more than others, Harriet most of all.

To Harriet, Maria, Alan and Brandon, your sacrifices are greatly appreciated. Thousands of fans around the world will express their gratitude to you over the coming months and years for the work you have completed, as they should. Each of you has given up a piece of yourself to bring about RJ’s final vision, for which I am in your debt.

To the HCFFs, waiting with you will forever have been one of the most enjoyable parts of the journey; we filled the void with all manner of ideas and wonder for fifteen years! Thank you for making this crazy obsession feel normal.

To my friends of Theoryland, your companionship has been remarkable. You are this motley crew, and I wouldn’t have it any other way. You named me and I will never forget your trust. Our friendships will endure; a final legacy of this ending.

And to Robert Jordan, others have eloquently thanked you for your work and diligence and for the difference you made in their lives; I echo their thoughts wholeheartedly. I cannot thank you enough for this tale, the Wheel, and a most dear and meaningful promise, the simple advice that has brought so much light into this world: read and find out.

-Matt Hatch
Източник: theoryland.com

вторник, 11 декември 2012 г.

The Wheel of Time: A Memory of Light Spoiler-Free Review

В сайта на издателство "Тор" можете да прочетете коментара на Leigh Butler (която пускаше ревюта и за предните две книги) относно "Спомен за Светлина". Статията не съдържа спойлери, но за сметка на това е толкова невъзможно забавно написана, че няма как да не ви достави удоволствие (и да ви накара да се зачудите какво в името на Светлината, Създателя и левия крачол на Великия Властелин на Мрака се случва). 
Това, което става, пределно ясно обаче е, че изненади в книгата ще има. И няма да са една, две или три, дори. Може би не на всички ни ще се харесат, може би някои ще са тъжни (със сигурност), други удовлетворяващи или донякъде разочароващи, но все пак те ще присъстват. И не знам до колко статията е с цел да повдигне духа преди датата на излизане или просто е пусната с цел увеличаване на продажбите (сякаш е нужно точно за АМОЛ...), но така или иначе, и 1/10 от реакциите на Leigh да съвпадат с истината, то навярно книгата ще си струва четенето. А това е всичко, за което повечето от нас чакат толкова години.

"Това ще е последната книга от "Колелото на Времето", която ще прочетете за първи път." 
Много мисли ми минаваха през ума през последните години, но това изречение ги удави всичките във вихър от спомени и океани от смесени чувства. Идва краят на един Век... и е време да го посрещнем подобаващо. :)

Ревюто можете да прочетете ТУК. Както казах, няма спойлери, само тънко загатнати неща, които не могат да развалят предстоящото ни удоволствие. Във всеки случай, Leigh разкрива доста по-малко, отколкото пусканите от "Тор" спомени. :D
Приятно четене и чакане!