понеделник, 21 януари 2013 г.

Първо ревю на български

Е, мина, не мина време и се появи първото читателско ревю на книгата, при това не къде да е, а в "Аз чета" - един от най-мащабните литератури сайтове из нашето интернет пространство. 

 Спомен за Светлина - краят на една епоха

"Една от най-мащабните фентъзи поредици, писани някога, най-сетне приключи! Това е краят на една епоха в много отношения, както за историята в „Колелото на времето”, така и за всички почитатели на поредицата. Самата аз я чета вече 12 години и докато аз растях и се променях, влюбвах, разлюбвах, борех се със страховете си, търсех пътя си, така и всички мои любими герои от „Колелото на времето” се променяха и развиваха.
[...]
„Спомен за светлина” ме зарадва и натъжи едновременно, защото от една страна прочетох края, но от друга - това беше сбогом с много любими герои. Обзе ме чувството, което обхваща всеки страстен читател, след като затвори последната страница на книгата, която го е вдъхновила и попаднала сред онези специални книги, които остават в сърцето и спомените му завинаги. 

 Тези два откъса са от началото и края на ревюто, тъй като в останалата си част се издават някои дребни детайли, които биха могли да ви развалят удоволствието от четенето на книгата. :) За цялото интервю цъкнете тук.

сряда, 9 януари 2013 г.

Книгата! - линкове [edit]

Голямо Благодаря на LightOne и колегите от TrueSource!!! Там ще разберете как да се добере до самата книжка, сканирана и качена в epub формат. Не е перфектна, но за без парички - толкова. По-нетърпеливите ще се прежалят :) 
Но не забравяйте после да си закупите и книжлето, когато е готово на български!

Цък-цък за TrueSource

Добавям за всеки случай и линк към добрите стари Пирати :)

Книжката я има вече и в Zamunda.NET!

Е, вече е последният... Спомен #44

Изглежда нещо не съм доразбрала обясненията на Tor.com преди почти два месеца, когато разясняваха ситуацията със спомените. Та от вчера има още един, съвсем последен. Знам ли, може би е като изненада по случай излизането на книгата. Както и да е, предоставям го на вашето внимание:



Rise, and save the world.
За списък с всички, излезли до сега, спомени цъкни тук
Съжалявам за недоразумението. Все пак, този вече наистина последен (малко се получава като с книгите :D) спомен ми се струва по-добър от предния. Дано скоро видим всички тези цитати в контекст и узнаем истината, стояща зад тях. :)

Ранна пролет?

Напълно нормално, след като от вчера "Спомен за Светлина" е официално на пазара (макар и не тук), хората започнаха по-честичко да се интересуват от българския превод. От "Бард" не са си променили с много становището, макар че като че ли леееко забегват по към топлите месеци.



Та ранна пролет или след април? За мен след април си е баш вече късна пролет, та ако не и кажи-речи лято, зависи до колко ще ни се усмихва слънцето.
Както и да е, стискайте зъби и палци, молете се на Светлина, Сянката и на който падне, пък дано по-скоро и ние като нашите побратими от англоезичните държави да държим книгата в ръце. :)


понеделник, 7 януари 2013 г.

ПОСЛЕДНИЯТ спомен + две ревюта + видео

Така, предпразнично, ни се понатрупаха доста благинки за четене и осмисляне. От Tor.com  пуснаха ново видео, в което се говори за огромното майсторство на Робърт Джордан и, разбира се, за края на онова, което без съмнение ще остане в историята като най-величественото фентъзи, познато на света. Освен това, тъй като в Австралия вече отдавна мина полунощ, та затова Luckers и Linda пуснаха своите ревюта на книгата (съдържат малки спойлери, не конкретни, но достатъчно, за да загатнат за какво става дума, затова внимавайте), на които можете да хвърлите по един поглед.

И последния вече 43-и спомен...


By the Light, he had a book to finish before he went!
За списък с всички, излезли до сега, спомени цъкни тук


Тармон Гай-дон е само на стъпка от нас, а Тъмния тропа нетърпеливо с пръсти. Да не го караме да чака повече, нали? :)

неделя, 6 януари 2013 г.

Предпоследни спомени :)

     Спомен #41:

They stood at the edge of time itself, and still Thom Merrilin found a smile.

Спомен #42:

Loial, son of Arent son of Halan, had secretly always wanted to be hasty.
За списък с всички, излезли до сега, спомени цъкни тук.

събота, 5 януари 2013 г.

Ревю на Мат Хач (без спойлери)

"For me, A Memory of Light is a book of moments,
moments that grip the heart."

Тамирлин (Мат Хач) от theoryland.com публикува само преди няколко часа своето ревю на "Спомен за Светлина" и въпреки че няма спойлери, препоръчвам на онези, които не искат да замъгляват ума си с мнения относно качеството, мнения относно работата по книгата и всички онези въпроси, които бяха повдигнати едва ли не със самото избиране на Брандън Сандерсън да довърши поредицата, на всички тях препоръчвам, може би, да не го четат. 

От друга страна, според мен, добре е човек да знае какво го очаква. Всеки има различно виждане за последните две книги, както и всеки от нас ще погледне по различен начин на последната, наистина последна книга. За себе си само ще кажа, че думите в ревюто не ме изненадват, но пък някак... стоплят с искреността си. Това в никакъв случай не означава, че няма да се насладя в пълна степен на книгата - отдавна съм си казала, че нищо не ще ми попречи да направя това.
Но стига празни приказки. Ще имаме достатъчно време да коментираме и спорим веднъж щом излезе книгата. :) Ето и самото ревю:

To my fellow Wheel of Time freaks,
An end to so much has come. In an unexpected way even an end to waiting, a parallel journey many of us began more than two decades ago when we picked up that mysterious and daunting blue book. At that time, none of us could have known how it would change us. How could we have known what was to come when he led us out of the small villages of our lives? How could we have known...and now that journey too is over, but the longing I feel persists. An emptiness remains. A bond has been severed, not quite tenderly. With imaginary threads, that masterful storyteller entangled us in the warp and the woof of the Pattern of an Age that was ending. We were swept like straw into a whirlpool and I, for one, know I have lived a greater life because of it, because of him...but you came to hear about a book.

For me, A Memory of Light is a book of moments, moments that grip the heart. That’s how it plays in my mind’s eye, many of which remain imprinted there. Two such moments among the many, after more than twenty years reading and discussing The Wheel of Time, made this a meaningful end to my journey. And I look forward to discussing them. You will experience your own such moments. Suffice it to say, I felt some small joy when a thing or two turned out just a bit as I had envisioned over the years. Some scenes and events devastated me too, but the majority of the book was the pleasant surprise of discovery and understanding. At times, A Memory of Light spoke with a voice of thunder, and I’m willing to bet that you will live the final third of the book, as I did, shaking. Though, it took reading that final portion of the book twice to appreciate Jordan’s overarching vision. I wasn’t prepared for the loss I felt, but there is a completeness that I now savor.

It is not a “perfect” ending. The book starts off slowly, almost torturously for freaks like me considering the tension built across decades, but it is compelling throughout. Some of you will dislike a few conversations between your favorite characters and others will feel a scene or two could have been handled better. I did. I felt similar things while reading Towers of Midnight, but I enjoyed A Memory of Light deeply. No, it was not my favorite book of the series. How could it be? After all, I created Theoryland and few theories survive literal endings. Yes, some characters here and there felt “off” at times. And I heard Brandon’s voice more in this book than I recall in the previous two, though that has never bothered me much. I assume some consistency errors will be found (or already have been). We have so much time ahead of us to discuss such things, and we will. But I hope, sincerely so, that such will not prevent you from finding meaning and solace at the end of your own journey.

But, fret not. Stop wringing your hands. We've been through this so many times together and the end is nigh! Prophecies will be fulfilled, some logically and others in surprising ways, but you do not know nearly as much as you think you do. I made that mistake too. I thought I understood the Wheel and the Pattern, those carefully laid out rules, some of which I helped nail down, piece by piece, year after year. Yet, even so I hadn’t quite grasped the totality of the Pattern failing and how it might reverberate across those very beliefs, even that all Viewings are true.

This End
No metaphor aptly describes my feelings since reading the final words of The Wheel of Time woven by Robert Jordan. It is done. And since finishing A Memory of Light, I haven’t known exactly what to say to anyone. Though, I have found some peace in the ensuing silence. Not that I can speak in much more detail yet, but I believe that I will be at a loss for words even then. This sense of loss and longing is something each will bear, some of us more than others, Harriet most of all.

To Harriet, Maria, Alan and Brandon, your sacrifices are greatly appreciated. Thousands of fans around the world will express their gratitude to you over the coming months and years for the work you have completed, as they should. Each of you has given up a piece of yourself to bring about RJ’s final vision, for which I am in your debt.

To the HCFFs, waiting with you will forever have been one of the most enjoyable parts of the journey; we filled the void with all manner of ideas and wonder for fifteen years! Thank you for making this crazy obsession feel normal.

To my friends of Theoryland, your companionship has been remarkable. You are this motley crew, and I wouldn’t have it any other way. You named me and I will never forget your trust. Our friendships will endure; a final legacy of this ending.

And to Robert Jordan, others have eloquently thanked you for your work and diligence and for the difference you made in their lives; I echo their thoughts wholeheartedly. I cannot thank you enough for this tale, the Wheel, and a most dear and meaningful promise, the simple advice that has brought so much light into this world: read and find out.

-Matt Hatch
Източник: theoryland.com

петък, 4 януари 2013 г.

Спомен #40



"We'll remember those who fell, and we'll tell our children how we stood when the clouds turned black and the world started to die. We'll tell them we stood shoulder to shoulder, and there was just no space for the Shadow to squeeze through."
За списък с всички, излезли до сега, спомени цъкни тук.
Е, последните наистина са доста епични и смея да твърдя, че чувството е заразно... та затова ще споделя още една картинка, която пратих днес в the wheel of time confessions. :)


четвъртък, 3 януари 2013 г.

Изповед :Р

Не мога да на се похваля: от The Wheel of Time Confessions пуснаха моята изповед. :D  Разбира се, става дума за Моарейн. 8-)


Спомен #39 + тийзър


They seemed to be cracks into nothingness. They drew the light in, sucked it away. It was as if he was looking at fractures in the nature of reality itself.
За списък с всички, излезли до сега спомени, цъкни тук.
И нещо, за което, предполагам, много от вас за забравили, че предстои да се осъществи/сбъдне: "Пророчеството на Сянката от "Великият лов" е изпълнено по начин, който никой не е очаквал. Става дума за онези части от него, които нямат смисъл. Имало е различни теории за тях, но нито една не е вярна. И в същност има доста догадки за правилния отговор." (Терез, Dragonmount)

Приятно ви умуване. :Р

сряда, 2 януари 2013 г.

Спомен #38

Краят наближава. Готови ли сте?

Humankind did not have days remaining, but hours.
За списък с всички, излезли до сега спомени, цъкни тук.

Спомени #36 и #37

Последните два спомена са прелюбопитни. Какво прави Файле с Бела и ще открием ли най-сетне кой стои зад ГЛАВНИТЕ БУКВИ в края на "Окото на Света"? Може би влагам прекалено много смисъл, но така или иначе все пак е интересно. :)

Спомен #36

"Run, Bela," Faile said. "If you've kept any strength back, now is the time to use it. Please. Run, girl. Run."

Спомен #37

I AM THE ONLY HONESTY YOUR WORLD HAS EVER KNOWN.
За списък с всички, излезли до сега спомени, цъкни тук.