сряда, 25 декември 2013 г.

Песни за Отвъд: Жертвата (препоръчано)

Първо, Честито Рождество Христово! 

Не съм замисляла този пост да бъде на точно тази дата, но така се стекоха обстоятелствата. По заглавието си личи, че доста ще се отличава от тематиката на форума, за което се надявам, че ще ми простите. Но причината за това е добра, обещавам.

Искам да представя на вашето внимание една книга (е, поредица де факто), победил в конкурс и при това рожба на наше момче. Българин, т.е. Заглавието е „Песни за Отвъд: Жертвата“ и, очеизбождащо, става дума за фентъзи. И освен това си баш фентъзи - класическо, епическо, магическо, напълно завладяващо... всичко онова, което фентъзито беше (ъхъ!) и трябва да бъде. Та за това иде реч. 

Аз по принцип ревюта не пиша, нямам и намерение - за да напишеш  качествено ревю, ти трябват знания и опит, а по мое скромно мнение, при мен те в голяма степен отсъстват. Онези, които ме познават малко по-добре, знаят моите (огромни) пристрастия по отношение на този жанр (то не, че не си личи и от блога де) и поради тази причина имам тенденцията да съм изключително критична към почти всичко ново, което е попадало в ръцете ми. И при други обстоятелствата навярно не бих дала шанс и в случая (както за сега не мисля да чета другите две произведения, които са спечелили наградата от конкурса - най-вече поради липса на време), но условията са малко на инък. 

С Радостин Нанов (авторът) се познаваме виртуално-задочно от сравнително известно време (back then when the RP ruled the world) и това е донякъде причината книгата да ми грабне вниманието. Другата причина се крие във факта, че в продължение на месеци четох „откъслеци“ от книгата и смело твърдя, че когато нещо се получава добре, то си личи. Наистина. От две изречения, от пет или от прочит на цяла глава... няма значение. Който си го може, може си го, и начинът, по който сюжетът се развива, остава на малко по-заден план, когато самият стил на разказване е увлекателен и пленяващ. Началото е малко колебливо, признавам, малко лутащо се... но към средата на първи том (книгата е разделена на две, да, ход, от страна на издателството, който сам по себе си подсказва, че продуктът е добър) набира зашеметяваща скорост. Не избързва обаче, забележете - всяка думичка е точно на мястото си, тежи със смисъла, който носи, и изгражда онази умствена представа за света, която кара читателя да се почувства все едно е там. 

Що се отнася до конкретната книга обаче, и историята, сама по себе си, е достатъчно силна и грабваща, за да заслужи вниманието на всеки почитател на фентъзи жанра. Светът е до-о-оста голям и в тази първа част дори не виждаме всичко от него. Богат е, пъстър е, народите си имат своя характер и уникалност (сафарите са ми любимци, помежду впрочем) и, както казах в goodreads, магията си е магия. С три удивителни. Така се зарадвах на този факт, че ми идеше да запея. Наклоненият шрифт не е случайност, да знаете, това е една от изключително готините хрумки на господин Нанов, които, убедена съм, ще ви се харесат много.

За героите какво да кажа? Интересни са, наистина, загатват се неща, които би трябвало да се случат в продължението („Песни за отвъд: Забравеното княжество“), но перлата в короната определено са двамата хубостници - Роридан и Ана. Рори е определено от онзи тип мъжки персонажи, които биха закъдрили момичешките пръстенца, а момчетата биха цитирали остроумните му думи. Доста сложен е като характер, в интерес на истината, с интересно минало във Феърхейвън и още по-интересно развитие след това. Ана е... момиче. Във възможно най-пълния смисъл на думата. Каквото момичешко се сетите като характерна черта, може да ѝ го припишете и навярно няма да сбъркате. И донякъде изборът този персонаж да бъде изграден по този начин е учудващ, защото обикновено тенденцията е стереотипите да се избягват. И тук вече ще сбъркате, ако си мислите, че тя попада в тази категория. Ана е точно такава, каквато трябва да бъде, както и Рори. Това е важно за историята, важно е за развръзката и се изкушавам да кажа повече, но се надявам, че поне някой ще хареса думите ми и ще даде шанс на книжлето. И не искам да разваля нечия изненада. :) Затова ще се спра само на подлудяващата връзка, която имат двамцата помежду си. Наистина е влудяващо на моменти, забавно в други, в трети пък ти се ще да ги хванеш и ... не знам, или да ги заключиш в една стая заедно, или да ги убиеш просто. Но самият факт, че това поражда такива чуства у читателя (сиреч, у мен) говори за високо качество на повествованието. 

И не мислете, че ласкавите ми думи означават, че откривам прилика с „Колелото на Времето“. :) Връзка може да се открие както с много произведения, така и с много образи от действителността - нещо, което е валидно за всяко произведение. И когато е направено с финес, а смятам, че в голяма степен случаят е точно такъв, то следователно и книгата е добра. 

А малките спънчици, които тук-таме се виждат (например, някоя „модерна“ думичка) са толкова редки, че спокойно могат и да се подминат. От друга страна, при щателна редакция, тези грешчици лесно можеха да бъдат и изгладени (включително и някои печатни грешки), което ме навежда на мисълта за издателството. MBG Books  е то и ги поздравявам искрено за прекрасната инициатива във връзка с конкурса - дано да продължават все така. Но не мога да не изразя съжалението си от факта, че не се стараят ма-а-алко повече по отношение рекламата на точно този победител. И леко ми се струва, че сякаш акцент се поставя върху едно друго произведение... не знам, дано да греша. И още една горчилка има - доколкото разбрах, по вина на печатницата (май?) - изглежда в книгата е трябвало да има и карта, която не се е отпечатала във всички бройки. А аз каквато съм напълно дезориентирана смятам такива благинки за изключително полезни и ми стана много мъчно, че точно на мен се падна лошият късмет без карта. Но здраве да е. Това не може да помрачи задоволството ми. :)

И те така. Пак се разприказвах много (друга причина да не пиша ревюта), но смятам, че все някой ще намери думите ми за полезни и ще се реши да даде шанс на Радо и на „Песни за Отвъд“. Заслужава си определено. На пазара (и в този жанр конкретно) има доста по-лоши произведения, при това от доказали се автори, а в случая книгата може да се нареди доста близко до някои от големците. И с малко повече увереност, с малко повече маркетинг (и късмет) като нищо може да блесне ярко като тях. :)

Сега, понеже знам, че сте добри деца и ще ме послушате, да ви кажа как да си поръчате книжките. За книжарници, не знам кога, къде и прочие, но по интернет най-бързият и лесен начин (и май единственият, за сега) е чрез фейсбук страницата на издателството. Бързи са, ефикасни, за един ден ще ви пристигнат томчетата. Цената е 14,90 златни марки на книжле. И малко линкове сега:

„Песни за Отвъд“ - facebook page
MBG Books - facebook page
Блог на Радостин Нанов - http://en-teria.blogspot.com/
Книгите в Goodreads - „Песни за Отвъд: Жертвата (1)“ и „Песни за Отвъд: Жертвата (2)

Дано, дано, дано продължението да види бял свят! Или поне аз да го видя :D. Шегувам се, разбира се (донякъде). На Радостин пожелавам много литературни (и каквито си поиска, разбира се) успехи.

Весела Коледа отново, приятно изкарване на оставащите празници, много подаръци да имате, здраве, щастие, късмет и прочее. Не забравяйте да почетете Празника на Светлините :)

Създателят да бди над вас!

неделя, 17 ноември 2013 г.

River of Souls (фен превод на български)

Светлината да ме изгори дано, трижди дано! От доста време се каня да ви дам превода, ама някой явно е използвал доста силна Принуда върху мен... защото все забравям. :) Е, може и университетът да има лекинка вина, признавам.

Ениуей. Както и при превода на Earlier Ravens, и тук трябва да благодарим на Маблунг (Създателят здраве да ти дава, чадо, и извинявай за забавянето!). Но този път обаче смятам да използвам линк, защото ако пейстна всичко тук, бележките под линия ще позачезнат. :) И още нещо, тъй като другарят Маблунг не е уточнил, аз ще го направя. Ако случайно не си спомняте или пък въобще не сте чели откъса и не знаете, думите в началото (преди картинката и заглавието, около страница и малко) са обръщение на самия Брандън Сандерсън към читателите. 

И те така... 

„Бао се плъзна в Целостта, седейки с кръстосани крака и обграден от мрак. По време на ученията през младините му, от него бяха искали да потърси Целостта насред вилнееща буря, докато го теглят на шейна, вързана за кон, и най-сетне, когато трябваше да понесе болката на жарък въглен върху кожата си. Някога бе считал това обучение за крайно, но оттогава насам животът го бе карал да намира Целостта по време на война и агония, в хали и земетресения. Днес и сега, тихото тъмно местенце щеше да му свърши работа... “ click here to continue

И последно - извинете ме за отсъствието ми напоследък. :( Както стана ясно по-горе, нямам много време (пък и WoT-общността си поспинква малко). Ала не тревожете се, няма краища при въртенето на Колелото на Времето. :) 

Светлината да ви пази и Създателят да ви закриля!

сряда, 16 октомври 2013 г.

Ъпдейт(-че) относно енциклопедията

Както знаете, едно нещо остана да дочакаме и то е предстоящата енциклопедия. :) Все още няма почти никаква информация относно нея, освен, че ще съдържа подробна информация за различни аспекти от света на Колелото - страни, градове,  народи и обичаи, герои, природа и прочее (а колко ще е подробна предстои да разберем), както и очаквания период на излизане. Първоначално се знаеше, че енциклопедията трябва да бъде пратена за издаване около година след излизането на "Спомен за Светлина". Е, да, ама не. :)
Хариет разкрива пред Dragonmount (връзкари, да ги изгори дано), че най-вероятно (направо си е сигурно) пращането на енциклопедията в издателство Тор ще се забави с няколко месеца. Което пък предполага, че надали ще успее да излезе преди зимата на 2014, ако не и 2015. :)
В името на Светлината, дано поне се постараят да направят това книжле наистина подробно и интересно. 



четвъртък, 10 октомври 2013 г.

Брандън Сандерсън за бележките на Джордан

В сайта си Сандерсън е пуснал еди сравнително дълъг пост, в който най-общо говори за процеса на писане на КнВ, бележките на Робърт Джордан, легендарния вече въпрос (кой какво е писал) и прочее благинки, които, смятам, че биха били интересни за всеки фен на поредицата. Доколкото разбирам, статийката ще бъде последвана от серия такива, като на вниманието ни ще бъдат представени още любопитни подробности от скрития свят на RJ. :) 

В конкретния случай обаче почти нищо ново не ни се казва. На Сандерсън му е забранено ( :D ) да разкрива прекалено много за бележките на Джордан, а така чаканата (поне от мен) енциклопедия е в процес на разработка. Уви, както изглежда, май и в нея няма да бъде включено всичко от бележките... Но какво да се прави. Колелото на Времето се върти така, както самото то пожелае. :)

Както и да е. Добре е да се знаят нещата, за които БС говори в блога си, поне според мен, тъй като това ни дава един по-задълбочен поглед над обстоятелствата и процеса на писане.

Соу инджой, народе. И нека благослова на Светлината да е над вас!

А, да... забравих линка към сайта на Сандьо. :))

Интервю със създателите на филма

Dragonmount представят на вниманието ни кратко интервю с Wheel of 9, създателите на късометражния любителски филм по "Колелото на Времето" - Flight from Shadow (ако все още не сте го гледали, скролнете мъничко надолу). Нещата, които споделят хората от екипа, са интересни, според мен, особено с оглед на съществуващите мънички промени в сюжета. :)

DM: Tell us a little about you and your core team and your backgrounds.

Wheel of 9: Our team is comprised of a very diverse group from the artisan and filmmaking communities in Utah. Those of us who came together to create Flight From Shadow represent what I think are some of the very best our state and community has to offer. Ranging from Emmy Award-winning filmmakers to nationally recognized artisans, our group’s individual resumes are too numerous to list here in full. Abbreviated versions will be available on the Wheel of 9 website under the cast and crew bio section plus searchable through Flight From Shadow’s imdb.com page.

DM: How did you decide to make a Wheel of Time fan film?

Wo9: We decided that we wanted to do something to showcase Utah talent, especially artisan talent. The two most challenging genres are science fiction and fantasy because you can’t leave anything un-conceptualized. We decided on fantasy, because at the time, The Hobbit was coming and there was a lot of interest in the fantasy genre. When considering material to be translated into film, we looked at the top contributors to the genre and since Narnia, The Hobbit and Lord of the Rings were already being tackled, we decided to undertake a Wheel of Time - inspired project because there are so many Robert Jordan and Wheel of Time fans in our community. The biggest part is that the material was untouched and it gave us the freedom to delve into it without being derivative.

DM: What made you choose this specific chapter from Eye of the World?

Wo9: We chose this chapter because, despite the fact that many things are already in play, it is the first real time that Rand manifests the One Power. We thought that it was an exciting point in the plot and one which the fans would identify with. It was also a character-contained portion of the story where we didn’t have too large of a cast to deal with. Larger cast means more budget.

DM: Tell us more about the Myrddraal costume?

Wo9: The Myrddraal costume was developed and designed by both David Powell and myself. We really went to great lengths to create something which was consistent with the descriptions in the book but was not a reflection of the copiously available fan art. Due to the recent Harry Potter films, we avoided the more snakelike features which some fans have come to expect. We didn’t want him looking like Voldemort. Also, we wanted to avoid too close of an association with Peter Jackson’s interpretation of the Wringwraiths. It was a tall order. So we decided to go for a look consistent with a Myddrraal still in the early stages of transformation. This character also presented us with one of our first substantial challenges in translating Jordan’s work to screen. To create a non-moving cloak, especially within our budgetary constraints, was not only nearly impossible but ultimately not terribly cinematic. With greater time and budget it probably could be accomplished but not within the context of this project. Our apologies to the orthodox fans.

DM: You added a member Red (Black) Ajah to this story. Tell us about the reasoning behind that decision.

Wo9: The entire opening sequence of the film was created to accommodate the over 400 pages of exposition which has already taken place in The Eye of the World prior to where our story takes place. We felt it necessary to create a context which would bring the audience, whether fan or not, into the world we were about to explore. It also created a very dynamic opening and established the threat to the main characters.

DM: What are some of goals you wish to accomplish from this film?

Wo9: The purpose of the project from the beginning was to showcase Utah artisans and filmmakers. We wanted to produce something with wide appeal that could really demonstrate what we’re capable of. My hope is that the attention this project will bring will open doors for the many talented individuals involved and make it possible for them separately as well as us as a group to be taken seriously as a creative force.

DM: What was the process for writing the script like? Did you have any particular challenges?

Wo9: The shooting script was developed over a number of rewrites. The first screenplay, by a different writer, deviated quite a bit from the material found in the book, and was ultimately thrown out. Blake Casselman, a long-time fan of the series, was brought on board to begin the revision process from scratch. His early drafts were closer adaptations of the “Four Kings in Shadow” chapter, but feedback from non-fans of the book series consisted of confusion about the world the script took place in, and toward Rand’s role as the protagonist. The biggest challenge was adapting a later section of the book without the nearly 400 pages of world building, story and character development leading up to it. We decided that the film should be as accessible to the non-fan as possible, so the scene involving the Myrddraal and Aes Sedai/Black Ajah, along with the execution sequence at Four Kings were conceived as a means to introduce the conflict and as exposition for Rand and Mat’s predicament, along with raising the stakes for Rand. We also took liberties in the script to identify Rand as the Dragon Reborn, along with portraying him as the one who clearly channels Saidin inside the storeroom at the Dancing Cart Man, to better establish him as the film’s protagonist. Again, this was more for the non-fan’s benefit.

DM: How many days did you shoot for, and were there any especially interesting stories from the set?

Wo9: Including B-roll, we shot three days at the Castle Ampitheater in Provo, Utah, one day on the Bonneville Salt Flats plus three additional days with the special effects dice table, the book opening, the Caemlyn Road sign and the map transition (a total of 7 days). While every shoot date had its challenges, by far, the most interesting was the Salt Flats shoot. We had anticipated mostly sunny skies but instead found ourselves being pounded by wind and rain for most of the day. At one point, the wind gusts had reached such a strength that we had to stop filming, protect the camera, and struggle to keep the easy-up we were using from being ripped away in the wind. A testament to our team.

DM: What's next for you and your team?

Wo9: With the film’s release still being so fresh, the possibilities and opportunities which may come from it have had little time to manifest. Elements of our team are already working on our next projects and many of us are feeling the positive influence the project is generating. The future is bright.

неделя, 22 септември 2013 г.

събота, 21 септември 2013 г.

Филмът!

Най-сетне дойде моментът за интернет премиерата на Flight From Shadows - късометражният фенмейд филм по "Окото на Света". Сюжетът обхваща събитията в Четиримата крале (с малко добавки за чар и аромат), дължината му е 27 минути и 28 секунди (с надписите и бонуса накрая), а приблизителният бюджет (IMDb) възлиза на $12 000. До тук как е? :)

Без значение е, че продуцентите са си позволили лека свобода в своята интерпретация на сюжета, нито че качественото изпълнение на отделни елементи е под онова, което сме свикнали да виждаме в холивудските продукции. Важен е крайният резултат, а той е, че имаме (най-сетне!) визуална продукция, посветена, вдъхновена и прочее... по любимата ни поредица. :) Вдигнете ейла за наздравица!

И не забравяйте да изчакате надписите (или да ги превъртите поне). :)

Flight From Shadows (Wheel of Time Fan Film) 





вторник, 17 септември 2013 г.

петък, 13 септември 2013 г.

Комиксите по Колелото на Времето в пакет!

Този път гордо ще обявя, че и аз имам заслуга за това. :) Доста време си играя да търся и събирам отделните броеве на комиксите - вече няколко години, ако трябва да съм честна (и то най-вече заради мързел и задължителния период на изчакване преди даденият брой все пак да излезе...), но мъките вече свършиха. Поне що се отнася до адаптацията на "Окото на Света", разбира се. Защото както се посочва и в последната сцена, това е "краят на едно начало" и искрено се надявам, че Dynamite Entertainment ще продължат поредицата и с "Великият лов". 


Та те така. Представям на вниманието ви пакетът комикси по "Нова пролет" и "Окото на Света", щедро качен в Zamunda.NET от gomezz (many thanks!). Благодаря и на LightOne за съдействието по кореспонденцията с г-н ъплудера. :)) Освен това, ако все още се чудите (макар че се съмнявам), комиксите се четат със специална програма - CDisplay, която също е добавена в торента. 





Сваляйте, осигурявайте сийд и не се притеснявайте от леко грозноватите картинки. :D Компанията, която сега работи по комиксите, ползва услугите на различни илюстратори (дори може да забележите кога са били сменяни), така че е въпрос на вкус кое ще ви хареса повече и кое по-малко. На мен лично най си ми харесва "Нова пролет", което не е учудващо, щом Робърт Джордан е работил лично с Red Eagle. :)

И искам да помоля всеки, който има някаква информация или се натъкне на такава относно (евентуалния) комикс по "Великият лов" - ще го бъде ли, няма ли да го бъде, срокове, глупости... нека да сподели. Защото търсих миналата седмица и, за съжаление, не попаднах и на намек дори дали ще бъде издаван или не.

Благодарско за вниманието и приятно четене и гледане :) Светлината да грее над вас и Създателят да ви закриля!

петък, 6 септември 2013 г.

Flight From Shadow (Official Teaser Trailer) - Wheel of Time Fan Movie

Първи тийзър на фенското филмче! Като за аматьори с доста ограничен бюджет изглежда сравнително добре :) Надявам се да ви хареса.



четвъртък, 5 септември 2013 г.

Earlier Ravens (превод на български)

Това е заглавието на пролог, написан от Джордан през 2001-2002 (не съм съвсем сигурна за датата) и включен в ново за тогава издание на "Окото на Света". Книгата е предназначена за по-младите читатели и обхваща тази кратка история от Две реки, както и първата част на самата първа книга. 
Оригиналният текст на пролога може да бъде намерен лесно в интернет (например тук), но днес ще ви зарадвам с превода на текста на български, за което искам да отправя големи благодарности на Маблунг. С него се знаем от доста време (от добрия стар, вече закрит, роулплей форум), но за съжаление обаче изгубихме връзка, така че го приканвам, като прочете това, да ме потърси. :) 
Можете да прочетете пролога от този линк, а тук ще представя кратък откъс от началото на историята:


По-рано – гарвани
Робърт Джордан

Толкова далеч надолу от Емондово поле, на половината път до Водния лес, бреговете на река Виноструй бяха обкръжени от дървета. Предимно върби, техните обсипани с листа клонки създаваха сенчест навес над крайбрежната вода. Лятото не беше далеч и слънцето се изкачваше към своя зенит, но все пак тук, в сенките, нежен полъх накара Егвийн да почувства потта по кожата си студена. Връзвайки полите на кафявата си вълнена рокля над коленете, тя  нагази в реката, за да напълни дървената кофа. Момчетата си газеха направо, без да ги е грижа дали ще намокрят плътните си панталони. Някои от момчетата и момичетата се смееха и използваха дървените си черпаци за да се пръскат, но на Егвийн ѝ беше достатъчно да усети течението на водата по голите си крака и как пръстите ѝ потъваха в песъчливото дъно на излизане. Тя не беше тук за да си играе. Егвийн беше на девет и носеше вода за пръв път, но щеше да стане най-добрият водоносач на всички времена.
Спирайки на брега, тя остави долу кофата, за да разхлаби полите си и да ги пусне да паднат до глезените. И да завърже наново тъмнозелената кърпа, която събираше косата в задната част на врата ѝ. Щеше ѝ се да можеше да я отреже до раменете или още по-късо, като момчетата. Все пак дълга коса нямаше да ѝ бъде нужна с години.  Трябваше ли продължаваш да вършиш нещо по определен начин, само защото преди винаги е било правено така? Но тя познаваше майка си и знаеше, че косата ѝ щеше да си остане дълга.
Мъже стояха до коляно във водата на близо сто стъпки надолу по реката, миейки черноликите овце, които по-късно щяха да бъдат остригани. Полагаха голяма грижа да вкарат блеещите животни в реката и обратно навън безопасно. Река Виноструй не течеше толкова бързо тук, колкото в Емондово поле, но все пак не беше бавна. Някоя отнесена овца можеше да се удави преди да доплува до брега.
Един голям гарван прелетя над реката и кацна високо в клоните на бяло дърво, близо до мястото, където мъжете миеха овцете. Подобно на червен, шумно чуруликащ проблясък, почти мигновено към него се спусна червеношийка.
Червеношийката сигурно имаше гнездо наблизо. Но вместо да излети и може би да нападне по-малката птица, гарванът само отстъпи встрани, където няколко по-малки клонки му предлагаха някакъв заслон. Той се вгледа надолу в работещите мъже.
Гарваните понякога дразнеха овцете, но да не обръщат внимание на червеношийка, опитваща се да ги подплаши, беше повече от необичайно. Не стига това, ами Егвийн имаше и чувството, че черната птица наблюдаваше мъжете, а не овцете. Което беше глупаво, само че... Беше чувала хората да казват, че гарваните и враните са очите на Тъмния. От тази мисъл я полазиха тръпки по ръцете та чак до гърба. Беше глупаво хрумване. Какво би искал да види Тъмния в Двете реки? Нищо никога не се случваше в Двете реки.

сряда, 4 септември 2013 г.

The Wheel of Time Bonus Content (за сваляне на български)


Представям на вниманието ви една изключително приятна изненада, станала факт благодарение (отново) на самоотверженеца LightOne и господин ъплоудър в Замунда (извинявай, не знам как ти е никнеймът :)) ). Това, за което иде реч, разбира се, е поредицата - пълният пакет от книги. Включително, забележете, "Спомен за Светлина". Който няма възможност да си я купи или просто иска да си я има и на компютъра/четеца, нека да цъкне и да тегли. А останалите също можете да помогнете, като дръпнете торента и го сийдвате :Р Форматът е .doc, така че ако не ви устройва, съветвам ви да си изтеглите програмката Calibre, с която бързо и лесно можете да преобразувате файловете в удобните за вас формати. :)


Какви са бонусите в пакета? Освен книгите, получавате още и превод на Голямата бяла книга или иначе казано - излязлата преди няколко години първа енциклопедия по поредицата. Не е онази, която предстои да бъде написана след време, друга е, но е достатъчно пълна с информация и обяснения.


Другото много, много приятно бонусче е включеният личен проект на LightOne, а именно - Какво липсва в превода?. Говорили сме вече за това (тук и тук) и знаете за какво става въпрос. Ако проявявате любопитство какво сте изтървали, докато четете на български, горещо ви съветвам да хвърлите по един бегъл (и не чак толкова бегъл) поглед. Ще останете доста изненадани от количеството на отрязания и/или променен материал. Особено в шеста книга... последната пък спокойно може да се нареди сред най-лошите издания по качество, що се отнася до превод и редакция, които някога съм виждала. А изводът е - четете в оригинал! :))

Това е за сега. Светлината да грее над вас и Създателят да ви закриля. 
Приятно четене!

понеделник, 19 август 2013 г.

Прочетете откъса River of Souls

Така, най-сетне успях да се добера до сборника Unfettered и съответно до отрязания от Спомен за Светлина откъс. Както знаете, в него се разказва за Бао (Демандред, с други думи). С вас ще споделя текста такъв, какъвто е в самия сборник, без да съкращавам нищо - т.е. ще сложа дори встъпителните думи. :)
Навярно на някои ще им хареса повече отколкото на други, но какво да се прави... все пак е последното парченце от "Колелото на Времето", което някога ще видим. 
Enjoy!

This is a deleted sequence from the fourteenth and final Wheel of Time book, A Memory of Light. As such, it contains some minor interior spoilers for that book—and it might not make a ton of sense to you if you haven’t read the Wheel of Time.
However, if you have read the Wheel of Time (particularly the final book), I’d suggest that you read this sequence now and go no further in the introduction. The commentary here will be more meaningful to you if you’ve read the sequence first, I believe.
I pitched this series of scenes to Team Jordan with the knowledge that the scenes were on shaky ground from the start. We knew Demandred was in Shara, and we knew some of what he’d been up to. I wanted to show a glimpse of this. However, Robert Jordan—in interviews—had said that the stories were never going to show Shara, at least not in any significant way.
I felt that he hadn’t ruled out the possibility of a glimpse of Shara—he had only implied that nothing major would happen there on screen. Team Jordan agreed, and I set to work writing these scenes. My goal was to show a different side of one of the Forsaken. Demandred had been building himself up in Shara for months and months, overthrowing the government (Graendal helped with that, unwittingly) and securing his place as a figure of prophecy and power.
He had his own story, which could have filled the pages of his own Wheel-of-Time-like series. He had allies and enemies, companions who had been with him for years, much as Rand, Egwene, and company had found during their adventures in the west. My goal was to evoke this in a few brief scenes, at first not letting you know who this “Bao” was. I wanted to present him sympathetically, at least as sympathetically as a man like him could be presented. It would only be at the end of the sequence that the reader realized that Bao was indeed Demandred, and that everything he was doing here was in preparation for destroying the heroes.
It was also important to me that we see Demandred for what he is—an incredibly capable man with a single overriding flaw. Everything about him, including his ability to feel affection, is tainted by his supreme hatred of Lews Therin. The narrative was to hint that it never had to be that way. He could have made different choices. Of all the Forsaken, I find Demandred the most tragic.
The sequence accomplished these goals—but it did so too well. In threading this sequence into the rest of A Memory of Light, we found that the Demandred scenes were distracting. The worldbuilding required to make Shara distinctive felt out of place in the last book, where the narrative needed to be focused on tying up loose threads rather than introducing a multitude of new questions.
Harriet—Robert Jordan’s widow and editor of every Wheel of Time book—felt that the scenes’ evocation of an entire untold series of books was too overwhelming. It didn’t feel enough like the Wheel of Time. If this had been book eight, that would be wonderful—the scenes would add variety to the series. In book fourteen, however, they offered a taste of something that would never be sated, and served only to make promises we could not fulfill.
My biggest worry in cutting these sequences was that Demandred’s arrival later in the book would feel abrupt. However, test readers didn’t feel this way—Demandred as a character had been a proverbial gun on the mantel long enough that everyone was waiting for him to show up. His arrival felt dynamic to them, rather than unexplained.
So, in the end, we left these scenes on the cutting room floor. I’m quite fond of them, and do consider the general outline of events within to be canon. However, the specifics of the worldbuilding are not canon. We cut these scenes before Team Jordan’s Maria Simons, queen of continuity, had a chance to go over them with her fine-tooth comb.
I hope you enjoy this last taste of Wheel of Time storytelling. Thank you for reading.
— Robert Jordan & Brandon Sanderson



RIVER OF SOULS
Robert Jordan & Brandon Sanderson

Bao slipped into the Oneness as he sat with legs crossed, surrounded by darkness.
During his youthful studies, he had been required to seek the Oneness in the midst of a crashing storm, while being towed on a sled behind a horse, and finally while enduring the pain of a hot coal against his skin. He had once considered that training to be extreme, but life had since required him to find the Oneness during war and agony, during tempests and earthquakes. For today, for this moment, a dark quiet room would do.
The Oneness was lack of emotion. Bao took all of his feelings—all of his thoughts, all that he was—and pressed them into a single point of darkness in his mind. That darkness consumed the emotion. He felt nothing. He thought nothing. He did not sense satisfaction at this, for there could be no satisfaction in this state. He was the Oneness. That was all.
The tent flap lifted, allowing in filtered sunlight. Bao opened his eyes. There was no surprise when he saw Mintel. One could not be surprised in the Oneness.
A thought did hover on the edges of his consciousness. The thought that this man should have been miles and miles away.
“How?” Bao asked, releasing the Oneness.
Mintel stepped forward. It had only been six months since Bao had seen Mintel, but the old man seemed to have aged a decade. His face was all folds and furrows, like a tablecloth taken in two hands and crumpled together. Completely bald, he wore a short beard, all gray. Though he walked with a cane, his steps were sure. That was good to see. Mintel might have grown old, but not frail.
“I rode the caprisha through the City of Dreams, my son,” Mintel said, taking Bao by the arm.
“Dangerous.”
“I could not miss this day.”
“I would not have had you lose your soul to come see me.”
“Not just to see you,” Mintel said, smiling. “To see the fulfillment of prophecy, after all of these years. To see the coming of angor’lot, the True Destiny. No, I would not risk the City of Dreams for my son alone, but to attend the crowning of the Wyld…I would risk anything.”
“Not a crowning yet,” Bao said. Emotions were insignificant. “Not unless I survive.”
“True, true. You held the Oneness when I arrived?”
Bao nodded.
“You came to me knowing the Oneness already,” Mintel said. “Sometimes I wonder if I’ve taught you anything at all.”
The bells rang outside, distant. Bao looked toward the tent flaps, outlined faintly with light. “It is time.”
“So it is.”
After years of preparation, it was time. Bao looked at the man who had adopted him. “I came here for this, you understand,” Bao said. “For this only. I did not expect it to take years. Attachments are irrelevant. Only this matters.”
Mintel’s smile broadened, lines spreading from his eyes and mouth. “To want, to receive, to understand.” It had the way of a quote about it, likely one of the proverbs of Kongsidi, the great servant. Mintel was abrishi, after all.
“And that means?” Bao asked.
“All men want something,” Mintel said. “All men receive something. Not all men understand the nature of what they have received. You came to us for one purpose, but it was not the purpose that the Grand Tapestry planned for you. That is not uncommon.”
Bao flexed a hand, then pulled off his glove. The back of his hand had been scarred with a terrible burn in the shape of a circle, with three sinuous hooked knives stabbing out from the center toward the perimeter, their tips turning until they blended with the line outside.
“If I survive this day,” Bao said, holding up his hand, “I will do with my power things that some will call evil.”
“Good, evil,” Mintel said with a wave of his hand. “These words are the words of the ulikar, the outsiders. Our ways are not theirs. Our ways are not yours. We are only concerned with what must be done and what must not be done.”
“As the Tapestry unravels…” Bao said.
“As the Tapestry unravels,” Mintel said, “so the lives of men unravel a little each day until we reach our end. You have come to us, as prophecy said. Our lives have been chosen for us up until this moment, this time. From today, fate will no longer be decided. We give our lives to you. It was what we were created to do, since the days of the very first Sh’botay. Go, my son. Go and be victorious.”
Bao pulled his glove back on, then strode out into the light.

Bao pulled his horse to a halt at the lip of Abyrward. The massive rent in the ground spread out for what had to be leagues, though the people here did not use that term. It had taken him months to understand their complex measurements of distance, weight, and time. He still had to call in a member of the counters’ guild any time he wanted to be certain of a calculation.
Mintel rode at his side. The ancient man had spent most of the trip with his eyes closed in meditation, as was the way of the abrishi. No man—not lord, not bandit, not slave—would interrupt an abrishi in meditation. A man would rather take his own hand off at the wrist than risk the unfavorable fate caused by such an action.
As the horses stopped, Mintel’s eyes fluttered open. He breathed in deeply, and Bao knew that he was appreciating the grand sight. It was one of the most beautiful in nature. Short kingdom trees lined the edge of the rift. Though other places in the Inner Land were filled with dead trees only, here in this sacred place, they grew vibrantly. Their bright green leaves were the food of the silkworm, a symbol of the Inner Land as old as the symbol that had been burned into the back of Bao’s hand.
The trees were in bloom, the blossoms hanging in clusters on short stalks below the leaves. The air smelled sharply of pollen. In front of the trees, the ground fell away into the deep chasm, the strata of rock making stripes on the walls. A stream ran down below. Angarai’la, the River of Souls. It was there that Bao hoped to find the object of his long search.
Around him, the Freed moved up to the chasm’s lip. That was the name they had taken for themselves. Bao had given the men shirts, and they had ripped them into strips and tied them around elbows and knees. They moved like animals as they reached the chasm and looked down, not speaking, bare backs to the sky, feet unshod. The tattoos on their backs and shoulders wrapped around their necks, then formed into claws or barbed branches below the chins. Their heads seemed to be held from below by the tattoos.
“Where is Shendla?” Mintel asked.
“She will come,” Bao said.
And she did, right on time. As the sun reached its zenith behind the clouds, Bao picked out her crew moving up the side of the chasm from below. Slender and dark of skin, Shendla wore woodsman’s clothing. Thick boots, a rugged coat. She carried two long knives strapped to her back, handles up over her shoulders. Bao had never seen her in a skirt, and didn’t care to.
She reached the top of the chasm, then bowed to him, not pausing to drink or rest despite the long climb. “The way is prepared.”
“No man entered the shrine?” Bao cautioned.
“None. We only scouted the path for you, Wyld.”
“Not Wyld yet,” he said, climbing down from his horse.
“Ha!” said one of Shendla’s companions. Torn had a wide smile and wore his beard in two thick, knotted braids, one down from either cheek. “You are surely the most humble conquering despot this world has known, Bao. You will execute a man for failing you, but you will not allow us to give you the title you seek?”
“To take the title I do not yet have,” Bao said, “is to dishonor it, Torn. I will walk Angarai’la and enter the Hearttomb, where I will face—and kill—its guardian. Until I return, I am not the Wyld.”
“Then what are you?” Torn asked.
“Many things.”
“I shall create for you a title to use until you return! Wy-dain!”
The term was not lost on Bao. The language they called isleh, or Ancient, had little left in common with the Old Tongue that Bao knew. However, during his time with this people, he had begun to piece it together. Wy-dain was a pun on Wy-eld, or Wyld. Wy meant slayer, and Wy-dain roughly translated to “slayer of boredom.”
Mintel chuckled at that, ancient eyes alight. Shendla smiled.
“No smile?” Torn asked, inspecting Bao’s face. “Not a hint of one?”
“Lord Bao does not laugh, Torn,” Shendla said, a possessive hand on Bao’s shoulder. “His duty is too heavy.”
“Oh, I know, I know,” Torn said. “That doesn’t mean I can’t try. Someday I will break that mask of yours, my friend. Someday!” Torn laughed, taking a canteen from one of his servants and drinking its contents down.
“My time has come,” Bao said. “I will descend. Camp here and wait for my return.”
The Freed gathered around him, but Bao seized the One Power and pointed. “Wait!” he commanded. They responded only to direct—and forceful—orders. Like hounds. The feral men pulled away, climbing up onto a nearby incline and huddling down to await his return.
Shendla still held his arm. A tiny broken piece of him was fond of her touch and wished for it to linger. That disturbed him. It had been…long…since he had felt an emotion such as that one.
“I see trouble in your eyes,” she whispered.
“Walk with me a moment,” he said, leading her toward the path down into the chasm. Bao turned his head and saw that Mintel watched them go with a curious, yet patient, expression. The old man then closed his eyes and entered meditation. The man would meditate until Bao returned, eating nothing, taking only occasional sips of water. Mintel gave no farewell, and Bao had expected none. The old man closed his eyes to Bao, then would open them to the Wyld—come at long last into the world.
Once they were a short distance away, Bao stopped Shendla with a hand on her shoulder. “I know you would come with me,” he said to her softly. “You cannot.”
“Let me at least walk you to the opening below,” she said. “I know the path. I—”
“I must walk it alone,” Bao said, stern. “You know this. If I am to bring your angor’lot, I must follow the prophecies exactly. ‘He descends alone and dies, returning to us reborn.’ You will wait.”
She drew her lips into a line. She did not like being told what to do, but she had given him her oaths.
“What bothered you, above?” she asked.
Bao turned, looking down the chasm, toward the River of Souls below. “Torn called me friend.”
“Is he not your friend?”
“I do not have friends,” Bao said. “And I certainly did not come here to find them. I seek the prize, and the prize alone. I will have the cup’s power, Shendla. Nothing else matters to me. Surely all of you can sense that. I long ago lost the capacity for affection.”
“You say things such as that so often.”
“They are true,” he said. “Tell me honestly. You cannot look in these eyes of mine and see anything but death and coldness.”
He turned to her, and she stared into his eyes.
“No,” she said. “That is not what I see at all.”
“Bah!” he said, pulling away from her. “You are fools, all of you. I don’t care for your prophecies! I speak the words so I can control you. How can you not see this?”
“You have come to save us,” she said. “You break us free of fate’s chains. You did not know the prophecies when you first came—you have said so yourself—but you fulfilled them anyway.”
“By accident.”
“Releasing the enslaved, declaring all men free? That was an accident?”
“I did it to create chaos!” he said, turning.
“You have brought us unity,” she replied. “You have brought us glory. The Dragon has come, Bao. Every man and woman in this land can feel it. He will try to destroy the world, and only you can stop him. There is a reason you have done what you did. The Tapestry…shall I call it by your word? The Pattern? It has brought you, and once you step into that cavern below, we will be freed from fate and be made our own people again.”
Darkness within, Bao thought. She is so earnest. She believes it.
And…did he? Two years in this land. Was he starting to believe? Had he accidentally found in this place the very thing he’d so long sought?
“The others always hated me,” he said to Shendla. “They named me ulikar, and spat at me. Not you. You followed me from the start. Why?”
“You do not want the answer to that,” she said, meeting his gaze. “It will weigh upon you.”
How well she knew him.
“I…” he found himself saying. “I will…protect this people, if I can.” Darkness within! He did believe. Only just a little, but he did believe.
“I know,” she whispered. “Go. I will wait here for you.”
Bao let his eyes linger on her, hearing Torn laugh as he told a story above. Then Bao summoned the Oneness and stepped down the path.

Bao kicked out the campfire. He had started it with the One Power, but now—in the light of morning—it seemed to be wise to avoid channeling. He did not know what awaited him inside Rai’lair, the Hearttomb. The guardian was said to be something ancient, and there were many ancient things that could sense channeling.
He continued on his trek. His sleep had come fitfully these two nights of his journey. Perhaps he should have Traveled directly to the entrance of the cavern, but that would have been…cheating. A piece of him laughed that he thought of it so. What cared he for such rules?
Strangely, he did care. More and more, he wanted to be the Wyld to this people. They were a means, a tool, but a man could treat his tools well. Too many of Bao’s associates would break or cast aside a tool once their interest waned.
He stepped up beside the River of Souls. It did not look like much, more a stream than a true river, if a fast-moving one. The babbling noises it made accompanied him down the long decline, always his companion. At times, its noises sounded like whispers. Perhaps that was where it had earned its name.
He filled his canteen from it. Only the Wyld could drink its waters, and he wanted to taste them as soon as he achieved his goal. Eventually, he saw the maw of the Hearttomb opening before him. He checked the sun. Still early in the day. Could he be done and return in time? By prophecy, he was supposed to return from the pit at sunset on the third day. How would the people react if he fulfilled their prophecies in all other ways, but then failed to do so in time?
He arrived at the point where the river descended into the cavern. The stone face of the rock here was worked into the shape of a man and a woman kneeling, heads bowed. And…was that the image of a chora tree, carved behind them? Time had worn the rock face deeply; he could not make it out for certain.
He seized the One Power and entered the cavern. Amazingly, the inside was overgrown with foliage. Ferns and saplings lined the river as it ran into the darkness. Bao frowned, then spun a web to create a light for himself. Better to risk a small amount of channeling than to continue forward in the dark.
He anticipated the plants vanishing as he went deeper, but they did not. Against all logic, they continued; they bloomed, though the land above was in the Great Lord’s grip.
So, Bao thought, walking deeper, the tomb’s guardian is one of the Nym? He had not expected this.
One of the vines at his feet moved.
Bao channeled, releasing a blast of fire at the vine. The fire hit, but it had an unexpected effect—where the web touched the vine, more sprouted out. The room started to shake.
Ahead of him, the darkness trembled, and his light shone on the interior of a horrible maw that stretched from floor to ceiling. Needle-sharp teeth stood in array all the way down its greenish throat. What looked like insectile arms broke up through the twisting plants, long and slender, reaching for him.
Bao cursed, unsheathing his sword. During these last two years he had honed his skill back into top form, and he now considered himself the equal of any man. As those arms came for him, he hacked and sliced, weaving between them in the ancient sword forms. He separated the insectile arms at the joints, leaving them twitching on the ground.
He now knew what he faced. Somehow, a juvenile jumara must have crawled into this cavern and gone through its pupation and transformation. The resulting Shadowspawn was too large to squeeze back out; he saw only its mouth and some of its tendrils and spines. Jumara strengthened when the One Power was used against them.
Aginor, I hope you burn, wherever you are, Bao thought. He had always hated these creatures.
He snarled, and charged the beast. As he ran, he used weaves to lift chunks of rock up into the air, then burned them molten in the blink of an eye and sprayed the jumara’s maw with melted rock. The thing screamed, the rock trembling as the creature pulled away from the end of the tunnel, revealing that it crouched in an enormous cavern. Its mouth had been pressed against the tunnel’s entrance near the ceiling of the cavern, to devour anything that tried to enter the cave.
Bao’s foot hit the lip of the rock at the end of the tunnel and he threw himself out into the cavern, using a blast of Air to hurl himself forward. The enormous jumara reared beneath him, the “vines” proving themselves to be the tentacles that surrounded its mouth, the insectile arms the spines that grew from its maw. It was easily a hundred feet long, pushed up against the side of the cavern, its enormous clawed legs clinging to the rock.
Bao raised his sword and dropped through the air toward the thing.

Bao hauled himself to his feet, gasping, covered in blood from the jumara’nai. Its heart continued to thump, its body splayed open in places, crushed by rocks in others. Bao stumbled, then retrieved his sword from the rocks where he’d dropped it near the stream that ran through the cave.
Behind him, the beast’s heart finally stilled. Bao leaned against a rock, ignoring his bruises and cuts. Darkness within. The thing had nearly had him. He hated the monsters he could not fight directly by channeling. Bao was convinced that Aginor had created them not to be part of the Shadow’s armies, but because of a twisted desire to see just how terrible a beast he could make.
Bao summoned light. The cup had better be in there. If it was not…
He crossed ground overgrown with plants. Between them peeked the bones of fallen heroes who had tried to best the cavern’s champion. A jumara was nearly immortal unless slain; they could live for millennia in hibernation, only eating when something touched one of their spines or tentacles.
Bao shook his head, thinking of how easily these heroes must have fallen. Even with the One Power, even with centuries of training at the sword, he had nearly become another meal—and he had fought jumara before. He knew where to strike.
Sword out, Bao reached the other side of the cavern. Here, upon a natural stone dais, he found the plants grown together into what seemed a kind of face or head.
“So I was right,” he said, kneeling beside the face. “I thought the Nym had all died.”
“I…am not of the Nym…” the face said softly, eyes closed. “Not any longer. Have you come to give me rest, traveler?”
“Sleep,” Bao said, channeling Fire and burning away the creature. “Your service is at an end.” The plants on the dais writhed, then shriveled, drawing back.
Upon the dais, the withdrawing plants revealed an object of gold. Bao could see why the people of this land had called it a cup, though it was not truly one. He had spent two years seeking it, slowly teasing its location from old accounts, myths, and stories. He picked it up, reverent.
A short time later, he left the cavern and stepped into Angarai’la, the River of Souls, to wash off the blood of the fallen guardian, and drank deeply of the cold water. That done, he walked to his pack and removed the golden rod, as long as his forearm, that he had carried in it. A short distance below the end, the metal splayed out into a disc shape.
He took the “cup” and slid it down onto the rod, the two locking into place. How enraged he’d been when he’d found the rod, thinking his quest done, only to find that the sa’angreal had been separated into two pieces!
Now they were whole again. He took a deep breath, then channeled through the rod.
The One Power rushed into him, flooding him. Bao cast his head back, drinking it in, and laughed.
Laughter. How long had it been since he had laughed? This land, these experiences, had brought mirth back to him somehow. He exulted in the power. What he held was no cup, but the second most powerful sa’angreal ever created for a man to use. D’jedt, known simply as the Scepter during his time, had been so powerful that it had been kept locked away during the War of the Power.
This…this was a grand weapon, greater than Callandor. Holding it, Bao felt powerful, invincible. He found himself running back up along the river, and did not grow fatigued.
He ran through the rest of that day. The hours passed as if in the blink of an eye. At sunset, he burst up the last few feet of the trail, bearing his prize. He raised it up high over his head, striding to where he had left Shendla.
She waited there still, sleeping in the very spot where he had left her. She rose, then immediately went to one knee before him.
The Freed scrambled down from their hillside above. He did not fail to notice that the female Ayyad, dressed in black robes with white tassels, had arrived to watch for him. Two hundred of them waited with the gathered nobility that Bao had appointed. In a wave, they fell to their knees as Shendla had, leaving only Mintel, who sat at the top of the path with legs crossed as he meditated.
“Mintel!” Bao announced, walking up to Shendla and reaching down to her shoulder. “Open your eyes to angor’lot! The day has come at long last. I name myself the Wyld. Your dragonslayer has come!”
The people began to cheer him, and Shendla looked up. “You smile,” she whispered.
“Yes.”
“You have accepted it?” she asked. “Your role among us?”
“Yes.”
He noticed a tear roll down her cheek, and she bowed her head again. He had come among them as a stranger. And oh, what power he had found, far more than he had ever anticipated. The Scepter was merely a beginning.
Mintel cried out, standing, eyes opening. “Hail the Wyld! Hail him and bow! He who shall save us from the Dragon, who shall prevent the death of the land and bring us to glory! Hail Bao! Hail our king!”
The cries of the people rose to the heavens above. Bao drew in power thirstily, and fully embraced what he had become. Two years ago he had started on this course when he had decided to impersonate a slave among the Sharans. After that had come the revolution, which he had led almost by accident.
Through it all, he had sought one thing. Through earning the allegiance of the Ayyad—won at a terrible price—and gaining the fervent loyalty of the Freed. Through the chaos of revolution and vanished monarchs, through the solidification of a kingdom beneath him.
Through it all, he had sought this one object for a single purpose. Finally, Lews Therin, thought Bao—once named Berid Bel, and later called Demandred, now reborn as the savior of the Sharan people. Finally, I have the power to destroy you.


сряда, 31 юли 2013 г.

Една година!

Да му е честит рожденият ден на блога! И на мен, че си го поддържах цяла една годинка :D Преди точно 365 дни, на тази дата, реших (донякъде наистина спонтанно) да започна нещо свое, свързано с поредицата. Е, не беше много далеч от акъла какво да бъде.
Онези, които са били покрай мен и блога по онова време, навярно ще си спомнят, че в началото замисълът беше съвсем различен. Ставаше дума за популяризиране на два РП форума, чиито линкове доскоро се мъдреха гордо в десния панел, но цялата работа претърпя един доста голям обрат. Няма да се впускам в излишни подробности, ще кажа само, че се радвам за взетото решение (относно блога), а колкото до форумите - и там нещата са повече в "плюс", отколкото "минус". Но както и да е.
И така една година измина, "Спомен за Светлина" излезе и поредицата приключи... но ние не сме с нея. Или аз поне не съм. Вярно, напоследък няма какво толкова ново да се пише и малко сме обеднели откъм новости, но пък и това не е болка за умиране.
Благодаря на онези, които са чели някога, които продължават да четат сега и в бъдеще. Както и на коментаторите. Няма да ви се разсърдя, ако продължавате в този дух :))

Весело лято и нека Светлината грее над вас! Почерпете се с по един ейл (или два, три) за моя сметка.


Ранд и компания празнуват. Елате и вие :))

сряда, 3 юли 2013 г.

River of Souls - Preview

От издателство "Tor" бяха така добри да пуснат първата страничка от всеки един от разказите, включени в сборника "Unfettered" (не, че ще придобием кой знае каква представа от десетината редчета), та затова и аз все така любезно предлагам на вашето внимание и въпросния откъс. :)

За онези, които не си спомнят или не знаят, "Unfettered" e антология, списвана от няколко автори, чиято единствена цел е благотворителна. В Интернет може да откриете доста информация за сборника, така че не мисля, че е нужно и тук да пиша излишни подробности.

Относно "River of Souls" (разказът, добавен от името на Робърт Джордан и Брандън Сандерсън) - по предварителна информация знаехме, че това е отпаднала сцена от „Спомен за Светлина“, като решението за това е било взето от Хариет. В едно интервю (не помня къде, не ме питайте), май чрез Dragonmount, преди време бях прочела, че причината за отстраняването на въпросната сцена се корени в това, че в нея се усеща много повече духа на Брандън Сандерсън (ако не и изцяло дори), отколкото в останалата част от последната книга. Дали това е така или просто случващото се в разказа е твърде маловажно на фона на останалия сюжет в AMOL, всеки ще прецени сам за себе си. 


И още нещо - ако някой попадне на сканирана версия на антологията или поне само на разказа на Сандерсън (колко нагло), нека да свирне дружелюбно (още по-нагло :D ). Вярвам, че не само аз ще съм признателна за това. :) Не забравяйте, че, с изключение на предстоящата енциклопедия, това е последното ново късче от Шарката, което ще прочетем някога. 

Ревюта на разказа можете да прочете тук и тук. Първото е на Jason от DM и има спойлерчета, докато второто е на Leigh Butler  и е безопасно, така да се каже.



River of Souls

 Robert Jordan & Brandon Sanderson 
 Bao slipped into the Oneness as he sat with legs crossed, surrounded by darkness.
 During his youthful studies, he had been required to seek the Oneness in the midst of a crashing storm, while being towed on a sled behind a horse, and finally while enduring the pain of a hot coal against his skin. He had once considered that training to be extreme, but life had since required him to find the Oneness during war and agony, during tempests and earthquakes. For today, for this moment, a dark quiet room would do.
 The Oneness was lack of emotion. Bao took all of his feelings— all of his thoughts, all that he was—and pressed them into a single point of darkness in his mind. That darkness consumed the emotion. He felt nothing. He thought nothing. He did not sense satisfaction at this, for there could be no satisfaction in this state. He was the Oneness. That was all.
 The tent flap lifted, allowing in filtered sunlight. Bao opened his eyes. There was no surprise when he saw Mintel. One could not be surprised in the Oneness.

Източник: Tor.com 

Е, това е. Не знам дали ви е събудило любопитството... за мен Бао е далеч по-малко интересна версия на Демандред в сравнение с онова, което бяхме виждали от него в предните книги. На останалите разкази, включени в сборника, също смятам да хвърля по някой поглед... навярно и сред тях за всеки вкус ще има по нещо.

Дано винаги да намирате вода и заслон! Особено през идните два месеца. :))

вторник, 2 юли 2013 г.

Изгубени в превода 2: Колелото на Времето

Онези от вас, които са следели блога преди няколко месеца, навярно ще се сетят веднага за какво иде реч. Но все пак да поясня - става дума за един доста изтощителен (според мен) труд, на който самоотвержено се е отдел един от най-върлите фенове на поредицата - LightOne. Това, което е направил (и, вярвам, ще се съгласите, че никак не е била лека въпросната задача), е да сравни оригиналния английски текст на поредицата с българския превод на г-н Русинов. Точно така - паралелно четене на всички книги от 1 до 10, от Пролог до Епилог (където ги има, разбира се). Е, първата книга на практика беше готова отдавна, така че за онези от вас, които са прочели стария файл с разликите, остава само да прегледат още около 150 страници. :))

Колкото до самите разлики... трудно може да се даде оценка преди да се погледне внимателно какво липсва и какво не. Обемът на отрязаните изречения и абзаци в никакъв случай не е малък и може би е по-скоро въпрос на субективизъм до колко нещата (поне по-голямата част от тях) е трябвало да останат или не. На места сцените придобиват съвсем различен смисъл спрямо онова, което е махнато, а понякога пък значението на текста почти не се изменя. Най-големият проблем, според мен, е количеството отрязан материал от „Господарят на Хаоса“, което, по думи на автора на проекта, възлиза на близо четвърт от самата книга. Сами можете да изчислите за какъв брой страници става дума... така че ако си мислите, че сте чели шестичката - помислете пак! :) А за основателна причина толкова много да бъде премахнато аз поне не мога да се сетя. Може би е трябвало да се вместят в определен обем, не знам.

Ето и какво казва самият LightOne:

Преди да се впуснете отново в дебрите на любимата фентъзи поредица „Колелото на Времето”, водени от жаждата да разберете какво е пропуснато, нека да кажа няколко думи като въведение. Този проект го бях запланувал от дълго време. Знаех, че преводът на книгите, като всички останали преводни книги имат разминавания с оригиналния текст, затова исках да задоволя любопитството си, като разбера какви точно са промените. Впоследствие реших, че така и така ще се трепя за оня дето духа, (Jak-o’-the-Wisps в оригинал), то защо да не споделя своя труд и с други фенове на поредицата, които не са чели книгите на английски език. Това не го правя, за да обвинявам  Г-н Русинов или Г-н Тотоманов, чиито труд уважавам заради това, че книгите видяха бял свят на български език чрез тях. Станалото – станало, не може да се върне назад.
Или както казва Лини: „Което не може да се промени, трябва да се изтърпи“. Мъдра жена е тази Лини. :) 

Целият файл със сравнението между превод и оригинал е качен на този линк. На онези от вас, които ще предпочетат да прегледат проекта, им пожелавам приятно четене и да не се ядосват много, ако сметнат, че пропуските са недопустими. :) А иначе моето мнение вече клони към това книгите да се четат в оригинал. Не само „Колелото на Времето“, а по принцип. Трудно е, особено ако човек не е свикнал до такава степен с английския (в случая) език, но само по този начин можем да сме сигурни, че четем даденото произведение такова, каквото е.

Светлината да грее над вас и Създателят да ви пази! 

четвъртък, 20 юни 2013 г.

Flight from Shadow... от фенове за фенове.

И да поясня - ако те не ни направят филм, ние ще си го направим. :D Метафорично, разбира се.



Както обикновено става в нашите среди (разбирай: Айез Седай, Стражници, Бели плащове и прочее...), феновете отново взимат инициативата, за да създадат нещо, което иначе надали ще види бял свят. За добро или лошо, очакванията за екранизация на поредицата надали ще се осъществят, затова пък навярно само белфир може да спре устремените като Мат пред игра на зарове почитатели да направят онова, което им се ще. :) Разбира се, надали проектът ще се окачестви като супер добър или професионален, но пък овации за усилието определено заслужава.

Тук можете да откриете 18 клипчета „Зад кулисите“. Във форума на Dragonmount пък пише, че премиерата на фенфилмчето се е състояла още през февруари. А как така чак сега виждам това - не знам (shame on me). Така или иначе, повече от това, което пише там, не мога да ви кажа. Дори не съм сигурна какво точно снимат тия пичове, освен, че са някакви моменти от главата "Четиримата крале" от "Окото на Света". :D 

Стилове от филмчето може да разгледате пък ей тука.


Ранд и Мат поне изглежда да са хубавци. :)) 

Та... филмчето явно вече е направено, а дали го има някъде в нета - не знам. За сега нищо не намирам. Ако имате вие мерак да търсите, приканвам ви, и дано сте по-успешни от мен в това начинание. :)

Светлината да ви освети и приятно изкарване на Слънцеднева!

събота, 1 юни 2013 г.

Съобщение за форума „Майстори на меча“



През последните няколко дни един от двата форума, които аз и Дав и поддържаме, претърпя някои значителни същностни и структурни промени. Ако сте разгледали добре блога, може би знаете, че „Майсторите“ беше създаден като тестов роулплей форум по „Колелото на Времето“ с идеята да привлечем стойностни хора за другия такъв - „Четиринадесети депозитар“. Поради една или друга причина обаче (по-подробно можете да прочете тук), нашата идея не успя да се осъществи съвсем (не и по начина, по който на нас ни се искаше). Затова предприехме мерки да преобразим „Майсторите“ в нещо малко по-различно... Основният замисъл (за който отново можете да прочете в горепосочената тема) е форумът да се превърне в дискусионно място за обсъждане на роулплей по поредицата. Забележете, че става дума за роулплей по нея, а не за самата поредица. За тази цел (теории и тям подобни) донякъде съм създала и блога, но като цяло почти не остана какво толкова да се дискутира по книгите.

Първоначалната идея (да подберем хора, с които би ни било приятно да пишем заедно) все пак ще остане. Това ще се реализира чрез фенфикшън секция, която скоро ще добавим. Не сме решили какви правила ще има в нея, но фенфикшъните по презумция са доста по-освободени, отколкото РП жанра, тъй като липсва елементът на съобразяване с други играчи. Та, предполагам, една голяма част от вас знаят какво предполага това.

Колкото до това какво точно ще представляват дискусиите на тема РП - предлагам да разгледате секцията „Академия на баш майстори“. Темите в нея предлагат достатъчно ясна представа. :) 

Въпроси и коментари може да пишете във форума, разбира се, както и под тази публикация.

Светлината да ви пази и вдъхнови!

сряда, 8 май 2013 г.

Официално! "Спомен за Светлина" излиза на 27.05!

Да ме изгори дано, доживяхме! Тропнете по една джига, защото дойде време да си приготвите сребърниците и да си поръчате последната книга. :) 

Както е ясно от заглавието, заветната дата е 27-и май, което ще рече, че след няма и месец дори повечето от вас ще държат в ръцете си "Спомен за Светлина". Да се помолим задружно качеството (поне що годе) да е читаво, да няма липсващи абзаци и поне половината термини и имена да са си както трябва да бъдат. :D



И да не забравя да се похваля:


Колко време само чаках да си ползвам съкровището. За което благодаря на "Бард", тъй като без него надали щях да имам удоволствието да си я взема с твърди корици. 

Светлината да грее над вас и Създателят да ви опази през следващия месец!

петък, 3 май 2013 г.

Алтернативна корица на "Спомен за Светлина"

Художникът отновo е Michael Whelan, като това е една от версиите, представени на издателство "Тор" (при това една от най-харесваните, както пише Джейсън в Dragonmount). Причината да се спрат на другата, а не на тази, е, че издателите са искали да бъде включен моментът със затъмнението. Не обръщайте внимание на качеството на картината - такова е, защото е само концепция, ако я бяха избрали, навярно щеше по вид да се доближава до оригиналната. 

На мен лично не ми допада много и се радвам, че не са избрали това предложение. Но пък определено тук повече ми харесва начинът, по който е изобразен Ранд (в крайната версия, според мен, е прекалено центриран). Впечатление прави и това, че Уелан изглежда много харесва мечовете да бъдат над главите на хората. :D


сряда, 1 май 2013 г.

Честит Бел Тин!

Ден на труда ли? Да бе да! 
Ние си знаем кой е истинският празник днес. 8-) Пожелавам ви плодотворна и трудолюбива година по Емондополски, страстна и жежка по Кайриенски и Алтарски, сластна по Домански, честна по Андорски, самоотвержена по ... Погранически и цветуща по Тайренски и Иллиански! За другите страни не измислих прилагателни, сори. :Р