Правила ли?! Да бе, да!

Датата 7-ми август, 2012 година, е паметна и оттук нататък, по волята на Светлина и Създателя (и тази на Великия Властелин на Мрака, разбира се), следва да се чества с празненства и пирове по целия познат свят - от Аритския океан до Гръбнака на Света, от Планините Доом до Морето на Бурите! Защото на този ден беше гласувана, одобрена с Големия консенсус и подписана от владелите на всите държави първата по рода си Конституция на Рандленд! Всички да приветсват! Ура-а-а!

Бъзикам се. Почти. Става дума, разбира се, за Извънредните директиви на Майстори на меча.  Сигурно се чудите защо нищо и никакви си директиви заслужават цял пост в блога. 

Първо. Какво означава "директива"? Любезно се обърнах към речника на Читанката и ето какво ме информира той:

Както става ясно от обяснението, това е вид "указание", което е създадено от "висшестоящ орган" и е предназначено за неговите "подчинени". Буквално, естествено, няма смисъл да бъде възприемано това обяснение, защото не удовлетворява напълно целите ни. Не бих нарекла екипа на форума "висшестоящ орган" (макар че тежка е тегобата да взимаш решения!), нито пък потребителите са "подчинени". Така че, какво, на практика, представляват тези директиви?

Това, чисто и просто, са Правилата на Играта - онази, същата, която ще играем, пишейки от името на един или друг герой. Обикновено тези правила са предадени в леко сух формат, с език, наподобяващ правилниците, законите, разпоредбите и другите тям подобни глупости, които ежедневно ни казват какво да правим и какво да не правим. При тях е важно, обикновено, да се следва "буквата на закона", а пространството за интерпретация е като цяло малко (разбира се, реалният живот доказва обратното, но това е друга история). Форумите, повечето поне, следват този принцип, защото е много трудно да се организират десетки (понякога стотици в големите сайтове, от типа на Dragonmount да речем) потребители, и, колкото и да не ни се ще да прилагаме такъв административно-бюрократичен дух, все пак е наложително, за да има някакъв ред. Анархията може да е хубава концепция, но е такава само на думи. 

Интересното в нашия вариант за "правила на играта" е, че... хм. Нека първо да копирам думите на Дав по въпроса:

"Под Извънредни директиви разбирайте Правила на Играта. Тези директиви важат само и единствено за игралната част на форума (а може би не). Предадени са като мисли, афоризми и пословици (взети от Колелото на Времето и RJ), като тяхното тълкуване определя поведението на персонажа ви (вашето) в играта. Самото тълкуване зависи от вас - играчите; от разбирането ви за редно, за правилно. Изобщо като цяло от етиката и възпитанието ви. Дори от въображението ви."

Капиш?

Както става ясно от обяснението на Дав, Директивите са едно предизвикателство за потребителите (бъдещите такива). Разбирането и осмислянето им (дори това дали да бъдат спазвани) биват изцяло субективни - Вие сте тези, които ще направите избора, няма той да ви бъде налаган. "Правилното" и "грешното" са теми, дискутирани от стотици години във философските школи, и щом великите мислители не са стигнали до единодушие по тези въпроси, надали някой от нас ще може. Но все пак има някои основни аспекти, които са възприети от всички, и които също са заложени в нашите директиви. Например, грубо е да се намесиш в разговор между двама души, разговор, който въобще не те засяга, нали? Но, от друга страна, е учтиво да се извиниш и да помолиш да си кажеш мнението, ако все пак е наложително. Ето такива мити работи.

Другото важно предназначение на директивите е това, че те ще въздействат на вашето въображение, стимулирайки го. Всички те са цитати от книгите, при това доста добре познати, и няма начин в съзнанието ви да не изникне спомен за съответната ситуация, в която са били използвани. А е излишно да казвам колко са вдъхновяващи самите книги, нали? Нямаше да се юрнете да пишете РП по Колелото на Времето, ако не бяха. Тези... афоризми, да ги наречем, могат да предизвикат вихър от идеи само ако позволите на ума си да се разтвори за безбройните варианти и възможности пред вас (пред героя ви). По същия начин въздействат и онези малки стихчета в началото и в края на всяка книга от поредицата.

Както сами се убеждавате (мислете му, ако не се), това е съвсем нов, никъде несрещан до сега, метод за представяне на иначе сухите правила и принципи като нещо вълнуващо, интерактивно и предизвикателно. И ще е богохулство, ако не кажа, кой е "бащата" на тази идея. Е, как кой? Дав, разбира се! :D

Директивите са поредната иновация, въведена от него, и родена от безкрайното му сякаш въображение. Нищо не може да се добави в случая, освен голямо "благодаря!" и "давай все така!".

А ето и някои, подбрани от мен, директиви:

•  Основна директива - не си търси белята, че току виж си я намерил!
• Този, който отказва да чуе крясък, се напъва да чуе шепот.
•  Винаги трябва да плащаш на касапина.
• Човек, който се доверява на всички, е глупак. Човек, който не се доверява никому - също е глупак. Поживеем ли достатъчно дълго, всички се оказваме глупаци.
• Тази вечер ще ядеш риба. Утре може да умреш.
• Никога не целувай момиче, чиито братя имат белези от нож.
• Никога не играй комар, ако не знаеш къде е задният изход.
• Колкото и да го учиш, прасето никога няма да засвири на флейта.
• Доверието е по-хлъзгаво и от торба със змиорки.
• Не можеш да кажеш на един човек, че има сила да накара земята да се разтрепери, а после да очакваш да те гледа в очите като куче.
• Гордостта ме изпълва. Поболях се от гордост и това ме съсипва!
• Цапнатият език е убил много повече хора и от най-силната буря

 Извънредните директиви общи на брой са малко повече от това. Избрах онези, които са ми сякаш най на сърце... макар че това не е съвсем точно, защото всички наистина ми харесват. Надявам се и на вас.

Надявам се също така и на вас да ви допадне тази идея. В крайна сметка въображението е най-силното ни оръжие, най-силният ни коз, но за да работи добре, трябва постоянно да се наточва, полира и почиства. Грижете се добре за него. Мир, не позволявайте да ръждясва! (не вярвам да е направено с Единствената сила)

И те така. Възползвайте се от тази възможност, защото не винаги се случва да бъде предоставяна такава свобода. Свобода, рамкирана в рамки, но все пак свобода... а дори и рамките се огъват спрямо вашите желания. В днешно време все по-рядко ни се удава да поемем по онзи път, който най ни приляга, който най отговаря на нас самите, който можем да моделираме по начин, който ни допада.

И с тези последни философски отклонения ви пожелавам приятно четене (и писане).

Светлината да грее над вас и Създателят да ви пази, деца.