Мело-WOT-мания!

Вадете цимбалите и цитрите, флейтите и лютните и нека всите задружно да запеем!

За по-нежните уши веселчунът предлага и "Вятърът, който клати върбата" и "Завръщане от Тарвинската клисура", за веселите души - "Калайджия в кухнята", а "дами канят" ще има разбира се на... хъм, спомняте ли си Мат и Тюон в онзи Ад? :D

И така, този симпатичен, предполагам, пич - Reflections of Sound, чието име не зная, се е постарал много, за да направи реалност почти всички знайни и незнайни песни, споменати в "Колелото на Времето". Не разбирам много от изкуството на музиката, но смея да твърдя, че звучат повече от добре, отлично дори, автентично и съвсем в духа както на самата песен, така и на цялата поредица. Ето и линк към всички песни.

Гореспоменатият пич не е единственият, вдъхновил се от ритмите на Randland. Музикалните творби на Argenstock може и да не са на висотата на предните, но все пак трябва да се отдаде заслуженото за усилията. В негово изпълнение може да чуете вечния spear-хит "Мий с копието" (въпреки че, признавам, звученето е малко странно :D).

Надявам се песните да са ви харесали толкова, колкото и на мен, особено тези на Reflections of Sound. Лично аз смятам да си ги слушам, докато чета "Спомен за Светлина". :) 

Освен това, искам да благодаря специално на LightOne за "открехването" към музикалните дерби на "Колелото"!

AMOL: Последната глава

Издателство "Тор" пусна третото поредно промоционално видео, посветено на последната книга, "Спомен за Светлина. Този път в него се разказва за това как Хариет, след кончината на Робърт Джордан, е избрала Сандерсън да довърши "Колелото на Времето".

Всеки, който иска да хвърли един поглед на клипчето, може да го направи тук. :)

AMOL: Поглед под капака.

Ако желаете да хвърлите един бърз поглед на цялата процедура по принтирането и издаването на "Спомен за Светлина" в издателство "Тор", можете да го направите, като погледнете тази статия.
Има много интересни снимки от целия процес, от които несъмнено ще ви засърбят пръстите да отворите час по скоро книгата.

От статията също така става ясно, че една от главите се казва "Последната битка". Побиха ли ви тръпки вече? :) И да не са, скоро ще го направят, защото от ден на ден, и от минута на минута дори, мигът, в който тя ще настъпи, се приближава все повече и все по-бързо. :)

The Wheel of Time: A Memory of Light Spoiler-Free Review

В сайта на издателство "Тор" можете да прочетете коментара на Leigh Butler (която пускаше ревюта и за предните две книги) относно "Спомен за Светлина". Статията не съдържа спойлери, но за сметка на това е толкова невъзможно забавно написана, че няма как да не ви достави удоволствие (и да ви накара да се зачудите какво в името на Светлината, Създателя и левия крачол на Великия Властелин на Мрака се случва). 

Това, което става, пределно ясно обаче е, че изненади в книгата ще има. И няма да са една, две или три, дори. Може би не на всички ни ще се харесат, може би някои ще са тъжни (със сигурност), други удовлетворяващи или донякъде разочароващи, но все пак те ще присъстват. И не знам до колко статията е с цел да повдигне духа преди датата на излизане или просто е пусната с цел увеличаване на продажбите (сякаш е нужно точно за АМОЛ...), но така или иначе, и 1/10 от реакциите на Leigh да съвпадат с истината, то навярно книгата ще си струва четенето. А това е всичко, за което повечето от нас чакат толкова години.

"Това ще е последната книга от "Колелото на Времето", която ще прочетете за първи път." 

Много мисли ми минаваха през ума през последните години, но това изречение ги удави всичките във вихър от спомени и океани от смесени чувства. Идва краят на един Век... и е време да го посрещнем подобаващо. :)

Ревюто можете да прочетете ТУК. Както казах, няма спойлери, само тънко загатнати неща, които не могат да развалят предстоящото ни удоволствие. Във всеки случай, Leigh разкрива доста по-малко, отколкото пусканите от "Тор" спомени. :D

Приятно четене и чакане!

Честит рожден ден, Робърт Джордан!

 "Robert Jordan wasn't merely a writer. He was a storyteller, which is so much more."

За да отбележа този ден подобаващо, смятам  да споделя впечатленията на човек, открил "Колелото на Времето" съвсем скоро, като тези от вас, които посещават редовно Dragonmout, навярно знаят, че това е авторът на "Weekly Musings of an Insane Firebird" (а последната статия беше посветена на Моарейн... <3). Обърнете по-специално внимание на третия абзац. :)

Celebrating a Legend: Happy Birthday, Robert Jordan by Eternal Phoenix.

Не знам за вас, но аз се присъединявам към думите на Eternal Phoenix.

Честит рожден ден, RJ, и Светлината да закриля душата ти.

Brandon Sanderson: On UNFETTERED

Значи решението да се изрежат въпросните сцени с въпросния важен герой е било на Хариет. Защото, може би, били твърде разсейващи? А и става дума за развръзката на конкретния герой... вероятно след ТГ? Или просто сцената не е била достатъчно добра, за да се впише в книгата. :D Е, ще разберем рано или късно.

"Dear Robert Jordan"

Както знаете, последната книга, като цяло, е завършена и следователно онези, доказали през годините верността си към Джордан, подкрепата си и ефективността в това да поддържат пламъка на "Колелото" жив, имат възможността да прочетат "Спомен за Светлина" преди официално да излезе на пазара. Джейсън, един от основоположниците на Dragonmount, отдава своята почит към поредицата и Робърт Джордан чрез едно писмо, адресирано до него самия, в което говори не просто за последната книга, а за поредицата като цяло и влиянието, което има тя върху него лично и, разбира се, върху самите нас, обикновените читатели. 

Много истини видях в думите му, много радост и тъга усетих, оставащи един сладко-горчив трепет, подсилван, разбира се, от факта, че съм все още твърде далеч от прочита на последната книга. Това не ми пречи обаче да усетя колко е искрен в това, което казва. 

Ето и един кратък цитат от писмото, а цялото можете да прочетете тук.

"What I’ve loved most about your grand story throughout the years is how true it is. Those who cherish the fantasy genre understand this. Within a story about fictitious people, in fictitious worlds, with conflicts that never actually happened, we have the opportunity to explore what makes us real. The Wheel of Time has, for me, and I suspect for thousands of others, done that better than any of its peers. One of its most fundamental lessons is that time is a wheel, and that endings are simply new beginnings if you have the courage to turn and look the other way."

Facebook корици

За онези, ползващи по една или друга причина социалната мрежа Facebook, издателство "Tor" пусна тази седмица специални корици на петима герои с характерни техни цитати. Аз facebook го ползвам, защото ми се налага и, разбира се, няма да пропусна да си сложа една от кориците :)))

Мат - "Dovie'andi se tovya sagain"

Ранд -"If I could find a way to escape my destiny, do I deserve to?"

Перин -"Care for the living, I'll weep for the dead later"

Егвийн - "If the White Tower dies, hope dies."

Моарейн - "The Wheel weaves as the Wheel wills. 
No eye can see the Pattern until it is woven."

Драконова емисия #4: Снимки; + Offtopic

 Кукла Авиенда:)

 Значката на Дженифър Лианг от конференцията, туитната от нея.

In Memoriam Hopper :(

 Джими Лианг (съпругът на Дженифър) и Брандън Сандърсън в изпълнение на Enter Sandman. По някое време ставаме свидетели на бруталната атака на кръвожаден тролок, който бързо си плюе на петите, уплашен от пеенето на Сандерсън :D

 Проклетия Юно със скапаното си нарисувано око се опитва скапано да ни сплаши. Е, няма да стане, проклето да е!

 Аша'ман vs. Ланфеар. Go, go Daughter of the Night!

Великото трио.

Ранд и другото трио.

Мат. Тази ми е любимата снимка - има нещо много готино и автентично в пича :)

Грендал и любимците й. Този път явно ги е Принудила да се държат като идиоти. Но пък е яка :D

Нарг в някой по-славен ден.

Можете да прочетете и статията в ДМ. Част от снимките ги няма там - свалени са от фейсбука на ДМ, докато Dragon*con все още беше в разгара си. И с това (почти) приключва участието на "Колелото на Времето" на конвенцията, а при достатъчен интерес от страна на феновете догодина поредицата може пак да се сдобие със собствена платформа. Но официално всичко приключи :)

И малко офтопик:

Преди известно време ви съобщих, че Red Eagle Games започват дарителска кампания, чрез която да направят мобилна (тъй де, за телефони и други шитни) игра по "Колелото на Времето". Ето до къде стигнаха с това:

Остана сега да се откажат и от целия проект, за да не ни се налага да гледаме как се гаврят с любимата ни поредица. Пък белким някоя по-сериозна компания купи правата.
Реакцията на феновете и мнението им можете да видите тук.

И втори офтопик:

Задават се неприятни новини за онези, надяващи се (също като мен) да прочетат "Спомен за Светлина" на български около края на тази година (както бяха обещали от "Бард"). В момента очаквам отговор от човека, поддържащ страницата на издателството във фейсбук, който да даде малко светлина върху въпроса (ако въобще отговори).

That's all folks. Милостта да ви закриля и Светлината да освети душите ви (преди Тъмния да ги е прибрал). 

До скив! 

Драконова емисия #2: Откъс от глава 11 на "Спомен за Светлина"

Обещанието си е обещание и ето го и него - поредния откъс от книгата, прясно-прясно публикуван от Tor.com! Не че нещо, но текстът все още го няма дори в Dragonmount! :P

Внимание, спойлери! Четете на своя собствена отговорност!

Mat had not remembered so many Tinkers around Ebou Dar. Brilliantly colored wagons grew like vibrant mushrooms on an otherwise dun field. There were enough of them to make a bloody city. A city of Tinkers? That would be like...like a city of Aiel. It was just wrong.
Mat trotted Pips along the roadway. Of course, there was an Aiel city. Maybe there would be a Tinker city someday, too. They would buy up all of the colored dye, and everyone else in the world would have to wear brown. There would be no fighting in the city, so it would be downright boring, but there also would not be a single bloody pot with a hole in the bottom for thirty leagues!
Mat smiled, patting Pips. He had covered over his ashandarei as best he could to make it look like a walking pole strapped to the side of the horse. His hat lay inside the pack he had hung from the saddlebags, along with all of his nice coats. He had ripped the lace off the one he wore. It was a shame, but he did not want to be recognized.
He wore a crude bandage wrapped around the side of his head, covering his missing eye. As he approached the Dal Eira gate, he fell into line behind the others awaiting permission to enter. He should look just like another wounded sell-sword riding into the city, seeking refuge or perhaps work.
He made certain to slump in the saddle. Keep your head down: good advice on the battlefield and when entering a city where people knew you. He could not be Matrim Cauthon here. Matrim Cauthon had left the queen of this city tied up to be murdered. Many would suspect him of the murder. Light, he would have suspected himself. Beslan would hate him now, and there was no telling how Tuon would feel about him, now that they had had some time apart.
Yes, best to keep his head down and stay quiet. He would feel the place out. If, that was, he ever reached the front of this bloody line. Who ever heard of a line to enter a city?
Eventually, he reached the gate. The bored soldier there had a face like an old shovel—it was half-covered in dirt and would be better off locked in a shed somewhere. He looked Mat up and down.
“You have sworn the oaths, traveler?” the guard asked in a lazy Seanchan drawl. On the other side of the gate, a different soldier waved over the next person in line.
“Yes, I have indeed,” Mat said. “The oaths to the great Seanchan Empire, and the Empress herself, may she live forever. I’m just a poor, traveling sell-sword, once attendant to House Haak, a noble family in Murandy. I lost my eye to some bandits in the Tween Forest two years back while protecting a young child I discovered in the woods. I raised her as my own, but—”
The soldier waved him on. The fellow did not look as if he had been listening. Mat considered staying put out of principle. Why would the soldiers force people to wait in such a long line and give them time to think of a cover story, only to not hear it out? That could offend a man. Not Matrim Cauthon, who was always lighthearted and never offended. But someone else, surely.
He rode on, containing his annoyance. Now, he just needed to make his way to the right tavern. Pity Setalle's place was not an option any longer. That had—
Mat stiffened in the saddle, though Pips continued his leisurely pace forward. Mat had just taken a moment to look at the other guard at the gate. It was Petra, the strongman from Valan Luca’s menagerie!
Mat looked the other way and slumped again in his saddle, then shot another glance over his shoulder. That was Petra, all right. There was no mistaking those log arms and that tree-stump neck. Petra was not a tall man, but he was so wide, an entire army could have taken shade in his shadow. What was he doing back in Ebou Dar? Why was he wearing a Seanchan uniform? Mat almost went over to talk to him, as they had always been amiable, but that Seanchan uniform made him reconsider.
Well, at least his luck was with him. If he had been sent to Petra instead of the guard he had ended up talking to, he would have been recognized for sure. Mat breathed out, then climbed down to lead Pips. The city was crowded, and he did not want the horse pushing someone over. Besides, Pips was laden down enough to look like a packhorse—if the looker knew nothing of horses—and walking might make Mat less memorable.
Perhaps he should have started his search for a tavern in the Rahad. Rumors were always easy to find in the Rahad, as was a game of dice. It was also the easiest place to find a knife in your gut, and that was saying something in Ebou Dar. In the Rahad people were as likely to take out their knives and begin killing as they were to say hello in the morning.
He did not go into the Rahad. The place looked different, now. There were soldiers camped outside it. Generations of successive rulers in Ebou Dar had allowed the Rahad to fester unchecked, but the Seanchan were not so inclined.
Mat wished them luck. The Rahad had fought off every invasion so far. Light. Rand should have just hidden there, instead of going up to fight the Last Battle. The Trollocs and Darkfriends would have come for him, and the Rahad would have left them all unconscious in an alleyway, their pockets turned inside out and their shoes sold for soup money.
Mat shouldered his way over a crowded canal bridge, keeping a close eye on his saddlebags, but so far, not a single cutpurse had tried for them. With a Seanchan patrol on every other corner, he could see why. As he passed a man yelling out the day’s news, with hints that he had good gossip for a little coin, Mat found himself smiling. He was surprised at how familiar, even comfortable, this city felt. He had liked it here. Though he could vaguely remember grumbling about wanting to be away—probably just after the wall fell on him, as Matrim Cauthon was not often one for grumbling—he now realized that his time in Ebou Dar had been among the best of his life. Plenty of friends for card playing and dice games to be had in the Rahad.
Tylin. Bloody ashes, but that had been a fun game. She had had the better of him time and again. Light send him plenty of women who could do that, though not in rapid succession, and always when he knew how to find the back door. Tuon was one. Come to think of it, he would probably never need another. She was enough of a handful for any man. Mat smiled, patting Pips on the neck. The horse blew down Mat’s neck in return.
Strangely, this place felt more like home to him than the Two Rivers did. Yes, the Ebou Dari were prickly, but all peoples had their quirks. In fact, as Mat thought about it, he had never met a people who were not prickly about one thing or another. The Borderlanders were baffling, and so were the Aiel—that went without saying. The Cairhienin and their strange games, the Tairens and their ridiculous hierarchies, the Seanchan and their...Seanchan-ness.
That was the truth of it. Everyone outside the Two Rivers, and to a lesser extent Andor, was bloody insane. A man just had to be ready for that.
He strolled along, careful to be polite, lest he find a knife in his gut. The air smelled of a hundred sweetmeats, the chattering crowd a low roar in his ears. The Ebou Dari still wore their colorful outfits—maybe that was why the Tinkers had come here, drawn to the bright colors like soldiers drawn to dinner—anyway, the Ebou Dari women wore dresses with tight laced tops that showed plenty of bosom, not that Mat looked. Their skirts had colorful petticoats underneath and they pinned up the side or front to show them off. That never had made sense to him. Why put the colorful parts underneath? And if you did, why take such pains to cover them over, then go around with the outside pinned up?
The men wore long vests that were equally colorful, perhaps to hide the bloodstains when they were stabbed. No point in throwing away a good vest just because the fellow wearing it was murdered for inquiring after the weather. Though...as Mat walked along, he found fewer duels than he had expected. They never had been as common in this part of the city as in the Rahad, but some days, he had hardly been able to take two steps without passing a pair of men with knives out. This day, he saw not a single one.
Some of the Ebou Dari—you could often tell them by their olive skin—were parading around in Seanchan dress. Everyone was very polite. As polite as a six-year-old boy who had just heard that you had a fresh apple pie back in the kitchen.
The city was the same, but different. The feel was off a shade or two. And it was not just that there were no Sea Folk ships in the harbor any longer. It was the Seanchan, obviously. They’d made rules since he’d left. What kind?
Mat took Pips to a stable that seemed reputable enough. A quick glance at their stock told him that; they were caring well for the animals, and many were very fine. It was best to trust a stable with fine horses, though it cost you a little more.
He left Pips, took his bundle, and used the still-wrapped ashandarei as a walking staff. Choosing the right tavern was as tough as choosing a good wine. You wanted one that was old, but not broken down. Clean, but not too clean—a spotless tavern was one that never saw any real use. Mat could not stand the types of places where people sat around quietly and drank tea, coming there primarily to be seen.
No, a good tavern was worn and used, like good boots. It was also sturdy, again like good boots. So long as the ale did not taste like good boots, you would have a winner. The best places for information were over in the Rahad, but his clothing was too nice to visit, and he did not want to run into whatever the Seanchan were doing there.
He stuck his head into an inn named The Winter Blossom, and immediately turned around and stalked away. Deathwatch Guards in uniform. He did not want to take any slight chance of running into Furyk Karede. The next inn was too well lit, and the next too dark. After about an hour of hunting—and not a duel to be seen—he began to despair of ever finding the right place. Then he heard dice tumbling in a cup.
At first, he jumped, thinking that it was those blasted dice in his head. Fortunately, it was just ordinary dice. Blessed, wonderful dice. The sound was gone in a moment, carried on the wind through the throng of people in the streets. Hand on his coin purse, pack over his shoulder, he pushed through the crowd, muttering a few apologies. In a nearby alleyway, he saw a sign hanging from a wall.
He stepped up to it, reading the words “The Yearly Brawl” in copper on its face. It had a picture of clapping people, and the sounds of dice mixed with the smells of wine and ale. Mat stepped inside. A round-faced Seanchan stood just inside the door, leaning casually against the wall, a sword on his belt. He gave Mat a distrustful stare. Well, Mat had never met a shoulderthumper who did not give that look to every man who entered. Mat reached up to tip his hat to the man, but of course he was not wearing it. Bloody ashes. He felt naked without it, sometimes.
“Jame!” a woman called from beside the bar. “You aren’t glaring at customers again, are you?”
“Only the ones that deserve it, Kathana,” the man called back with a Seanchan slur. “I’m sure this one does.”
“I’m just a humble traveler,” Mat said, “looking for some dicing and some wine. Nothing more. Certainly not trouble.”
“And that’s why you’re carrying a polearm?” Jame asked. “Wrapped up like that?”
“Oh, stop it,” the woman, Kathana, said. She had crossed the common room and took Mat by the sleeve of his coat, dragging him toward the bar. She was a short thing, dark-haired and fair-skinned. She was not that much older than he was, but she had an unmistakable motherly air. “Don’t mind him. Just don’t make trouble, and he won’t be forced to stab you, kill you, or anything in between.”
She plunked Mat down on a bar stool and started busying herself behind the bar. The common room was dim, but in a friendly way. People diced at one side, the good kind of dicing. The kind that had people laughing or clapping their friends on the back at a good-natured loss. No haunted eyes of men gambling their last coin, here.
“You need food,” Kathana declared. “You have the look of a man who hasn’t eaten anything hearty in a week. How’d you lose that eye?”
“I was a lord’s guard in Murandy,” Mat said. “Lost it in an ambush.”
“That’s a great lie,” Kathana said, slapping a plate down in front of him, full of slices of pork and gravy. “Better than most. You said it really straight, too. I almost believe you. Jame, you want food?”
“I have to guard the door!” he called back.
“Light, man. You expect someone to walk off with it? Get over here.”
Jame grumbled but made his way over to the bar beside Mat, settling down on a stool. Kathana set a mug of ale down, and he took it up to his lips, staring straight ahead. “I’m watching you,” he muttered to Mat.
Mat was not certain this was the right inn for him, but he also was not certain he would be able to escape with his head unless he ate the woman’s food as instructed. He took a taste; it was pretty good. She had moved over and was wagging a finger while lecturing a man at one of the tables. She seemed the type who would lecture a tree for growing in the wrong spot.
This woman, Mat thought, must never be allowed to enter the same room as Nynaeve. At least not when I’m within shouting distance.
Kathana came bustling back. She wore a marriage knife at her neck, though Mat did not stare for more than a few seconds on account of him being a married man. She had her skirt pinned up on the side after the fashion of Ebou Dari commoners. As she came back to the bar and readied a plate of food for Jame, Mat noticed him watching her fondly, and made a guess. “You two been married long?” Mat asked.
Jame eyed him. “No,” he finally said. “Haven’t been on this side of the ocean for long.”
“I suppose that would make sense,” Mat said, taking a drink of the ale she set before him. It was not bad, considering how awful most things tasted these days. This was only a little awful.
Kathana walked over to the dicing men and demanded they eat more food, as they were looking pale. It was a wonder this Jame fellow did not weigh as much as two horses. She did talk some, though, so perhaps he could wiggle the information he needed out of her.
“There don’t seem to be as many duels as there used to be,” Mat said to her as she passed.
“That’s because of a Seanchan rule,” Kathana said, “from the new Empress, may she live forever. She didn’t forbid duels entirely, and a bloody good thing she didn’t. The Ebou Dari won’t riot at something as unimportant as being conquered, but take away our duels...then you’ll see something. Anyway, duels now have to be witnessed by an official of the government. You can’t duel without answering a hundred different questions and paying a fee. It’s drained the whole life out of it all.”
“It has saved lives,” Jame said. “Men can still die by each other’s knives if they are determined. They simply have to give themselves time to cool down and think.”
“Duels aren’t about thinking,” Kathana said. “But I suppose it does mean that I don’t have to worry about your pretty face being cut up on the street.”
Jame snorted, resting his hand on his sword. The hilt, Mat noticed for the first time, was marked with herons—though he could not see if the blade was or not. Before Mat could ask another question, Kathana marched away and began squawking at some men who had spilled ale on their table. She did not seem the type to stand in one place for very long.
“How’s the weather, to the north?” Jame asked, eyes still straight ahead.
“Dreary,” Mat replied, honestly. “As everywhere.”
“Men say it’s the Last Battle,” Jame said.
“It is.”
Jame grunted. “If it is, it would be a bad time for interfering with politics, wouldn’t you think?”
“Bloody right it would be,” Mat said. “People need to stop playing games and have a look at the sky.”
Jame eyed him. “That’s the truth. You should listen to what you are saying.”
Light, Mat thought. He must think I’m a spy of some sort. “It’s not my choice,” Mat said. “Sometimes, people will only listen to what they want to hear.” He took another bite of his meat, which tasted as good as could be expected. Eating a meal these days was like going to a dance where there were only ugly girls. This, however, was among the better of the bad that he had had the misfortune of eating, lately.
“A wise man might just learn the truth,” Jame said.
“You have to find the truth first,” Mat said. “It’s harder than most men think.”
From behind, Kathana snorted, bustling past. “The ‘truth’ is something men debate in bars when they’re too drunk to remember their names. That means it’s not in good company. I wouldn’t put too much stock in it, traveler.”
“The name’s Mandevwin,” Mat said.
“I’m sure it is,” Kathana said. She looked him over then. “Has anyone ever told you that you should wear a hat? It would fit the missing eye quite well.”
“Is that so,” Mat said dryly. “You give fashion advice as well as force-feeding men?”
She swatted him on the back of the head with her cleaning rag. “Eat your food.”
“Look, friend,” Jame said, turning toward him. “I know what you are and why you are here. The fake eye bandage is not fooling me. You have throwing knives tucked into your sleeves and six more on your belt that I can count. I’ve never met a man with one eye who could throw worth a dried bean. She’s not as easy a target as you foreigners think. You’ll never make it into the palace, let alone through her bodyguards. Go find some honest work instead.”
Mat gaped at the man. He thought Mat was an assassin? Mat reached up and took off the bandage, exposing the hole where his eye had been.
Jame started at that.
“There are assassins,” Mat said calmly, “after Tuon?”
“Don’t use her name like that,” Kathana said, beginning to snap her cleaning rag at him again.
Mat reached up beside his head without looking, catching the tip of the rag. He held Jame’s eyes with his single one, not flinching.
“There are assassins,” Mat repeated calmly, “after Tuon?”
Jame nodded. “Mostly foreigners who don’t know the right way of things. Several have moved through the inn. Only one admitted the reason he was here. I saw that his blood fed the dusty earth of the dueling grounds.”
“Then I count you a friend,” Mat said, standing. He reached into his bundle and took out his hat and put it upon his head. “Who is behind it? Who has brought them in, put the bounty on her head?”
Nearby, Kathana inspected his hat and nodded in satisfaction. Then she hesitated and squinted at his face.
“This isn’t what you think,” Jame said. “He isn’t hiring the best assassins. They’re foreigners, so they aren’t meant to succeed.”
“I don’t care how bloody likely their chances are,” Mat said. “Who is hiring them?”
“He’s too important for you to—”
“Who?” Mat said softly.
“General Lunal Galgan,” Jame said. “Head of the Seanchan armies. I can’t make you out, friend. Are you an assassin, or are you here hunting assassins?”
“I’m no bloody assassin,” Mat said, pulling the brim of his hat down and picking up his bundle. “I never kill a man unless he demands it—demands it with screams and thunder so loudly, I figure it would be impolite not to agree to the request. If I stab you, friend, you’ll know that it is coming, and you will know why. I promise you that.”
“Jame,” Kathana hissed. “It’s him.”
“What now?” Jame asked as Mat brushed past, raising his covered ashandarei to his shoulder.
“The one the guards have been looking for!” Kathana said. She looked to Mat. “Light! Every soldier in Ebou Dar has been told to watch for your face. How did you make it through the city gates?”
“By luck,” Mat said, then stepped out into the alleyway.

Източник: Tor.com

Драконова емисия #1

Dragon*con още не е започнал официално (ако смятам правилно часовата разлика със САЩ), a вече първите новини и любопитни подробности заваляха. Надявам се така да бъде през целия уикенд.

Ще започна естествено с по-малко интересното и важно - интервю с Брандън Сандерсън, според което той е "наследникът на Толкин и Джордан". Наследникът, моля ви се! Е, няма да коментирам писателските му качества, защото може пък, като понатрупа малко житейски опит, отиде на една-две войни, пообиколи света (но не за да играе на магически карти), тогава да успее да се доближи до майсторството на един от двамата. Ще бъда оптимист в това отношение (до кога не знам, явно хубавото утро прекалено ми се отразява).

Първо мислех да избера няколко цитата само и да ги коментирам, но се отказах. Няма за какво да се захвана просто, а и няма да ви лъжа - в преводите хич не ме бива (ако на някого му се занимава, да заповяда). Затова ето линк към интервюто в Daily Dragon. Разбирам защо в повечето интервюта хората разпитват Сандерсън относно другите му книги (не, не разбирам, но няма значение), но все пак си мисля, че с наближаването на Тармон Гай-дон (08.01.2013 т.е.) би било по-интересно, ако разкаже повече за Колелото на Времето, за бележките на Джордан, Светлината да освети душата му, любопитни факти, отпаднали сюжетни развръзки (такива, които няма да развалят удоволствието от четенето, разбира се) и герои, такива работи. Не знам, може би изчакват да мине истерията и тогава ще публикуват нещо от самия Джордан. Дано, дано.

А сега. Моля, тромпети! 

Това беше от Драконовата емисия за сега. Още - скоро, а колко скоро зависи от бързината на пичовете от DM :D.

Dragon*con

Както е известно на мнозина, този уикенд ще се проведе най-голямата световна конвенция (сиреч епик  гийк среща), посветена на научната фантастика и фентъзито в литературата, киното, музиката и където още се сетите, а именно - Dragon*con! Kоето, разбира се, означава доста, доста изненади за фендъма на "Колелото на Времето". Йей!

Отличителното тази година е, че това ще е последната, в която любимата ни поредица ще разполага със собствена платформа :( Което, разбира се, е тъжно, защото за феновете специално, в световен мащаб, се поставя началото на края на една ера във фентъзи културата и след Dragon*con няма как това да не се усети почти физически. Разбира се, ние, намирашите се на няколко хиляди (предполагам) километра от Атланта, няма как да разпознаем това особено чувство, но както и да е. Въпрос на принципи. 

Oт Dragonmount ще публикуват най-вероятно, както всяка година, най-интересното от конвенцията, така че ще споделя с вас (колкото и малко да сте) всичко, което открия за "Колелото на Времето", а това най-вероятно ще включва снимки на полудели фенове, откъси от последната книга (за неделя е насрочено четене, така че...) и каквито още новини има! Дженифър Лианг е обещала много вълнуващи неща за присъстващите на D*con и след като това ще е последната конвенция, както вече казах, се надявам екипът наистина да се е постарал. И може и да не можем да присъстваме лично, но все пак, дори от разстояние, ще успеем да се включим във веселбата.

А, и още нещо. Сандерсън обяви, че от Тийм Джордън са предали на Тор последната редакция, та поне забавяне на книгата няма да има. Предполагам, че сега следва редакцията на самото издателство, и в следващите седмиците книгата ще бъде дадена за предпечат и печат. А след това знаете какво следва.

Милостта да ви закриля и Създателя да бди над вас. Мир!

Miscellaneous

Ще се възползвам от собствения си блог (който все пак е посветен на "Колелото на Времето") да си направя мънинка самореклама. Обнових страницата За мен с линк към девиантарт. Ако някой има интерес, може да хвърли едно око.

Освен това искам да напомня, ако някой не е обърнал внимание, че в страницата за Колелото има добавени линкове към всички сайтове за поредицата, за които успях да се сетя. Т.е. всички, според мен, интересни и полезни сайтове (защото в Интернет пространството общо те навярно  са хиляди, знам ли.). Ако имате ваши предложения за други сайтове, споделете ги и ще ги добавя. 

Пардон за отклонението и Създателя да ви пази!

Нашите пророчества за "Спомен за Светлина"

От Dragonmount  ни изненадват с една интересна анкета дни преди да настъпи последния за "Колелото на Времето" DragonCon (повече за това - скоро) и, естествено, изненадата е свързана с предстоящата и последна книга от поредицата "Спомен за Светлина".

Става дума за някои доста известни сред феновете дилеми и питанки относно развръзката в "Спомен за Светлина" - неща от сорта на кой ще живее, кой ще умре, кои са Демандред и Таим, Тъмния ще си покаже ли тъмното дупе или не и други подобни, като резултатите ще бъдат обявени на DragonCon тази седмица, а всички заедно през Януари догодина ще разберем дали сме били прави и задружно ще се посмеем на това колко глупави сме били :D 

Анкетата е с цел да се забавляваме, а не да влизаме в спорове (говоря от името на Dragonmount, но не мисля, че греша в думите си), затова призовавам всеки, стига да има време, да я направи. Някои от вариантите определено ще ви разсмеят, други ще ви накарат да се зачудите (зависи, разбира се доколко сте се потапяли в хилядите теории до сега - за мен лично нямаше изненадващи въпроси, но това не прави анкетата по-малко смешна и интересна).

Ще добавя и моите варианти за отговори, като предварително предупреждавам, че ми се спи и гледам с едно око Готика, който в този момент върви по bTV, затова надали на трезва глава ще отговоря по същия начин. Но каквото такова - Колелото се върти по свое усмотрение. И не знам за вас, но аз определено смятам след няколко месеца да си сравня отговорите 8-)

Who is Demandred pretending to be? 
Roedran
(Нямам претенции за доказателства.)

Which Forsaken is the MOST likely to SURVIVE the Last Battle? 
Moridin
(Естествено.)

Which Lightside character is the MOST likely to SURVIVE the Last Battle? 
Mat
(Най-големият късметлия на света да не оцелее? Да ме изгори дано, ако се случи!)

Which Lightside character is the MOST likely to DIE during the Last Battle?
Faile
(Когато видях, че в отговорите липсва Ранд, изпаднах в истеричен смях :D Колкото до моя отговор - не знам защо Файле. Наистина.)

Verin's letter told Alanna...
The location of the Horn of Valere so she could go get it for Mat
(Изглежда готино. Алана винаги ме е кефила почти толкова, колкото Моарейн (да бе да))

Channeling will 
Survive the Last Battle
(Отговарям по интуиция (и желание). Това, в интерес на истината, е прелюбопитен въпрос, защото е свързан с цялата философия на поредицата, с филосфоията на самото Колело и същността на света, в който се развива действието. На кратко това е един от въпросите, заемащи централно място в сюжета и много трудно може да се отговори на него без да се изпише цяла страница. Аз дори нащраках цели 5 реда без даже да казвам нещо съществено о.О )

Lanfear/Cyndane will be killed by... 
Aviendha
(Защото я нападна заедно с Егвийн, но Егвийн все пак не е влюбена в Ранд. Моарейн вече веднъж я надхритри, затова отпада според мен, а Елейн е... еми, Елейн. Авиенда е по-готина просто, нека да е тя.)

Perrin and Faile will 
Faile will die and Perrin will survive
(Не знам. За да пасва на предния ми отговор относно Файле.)

 Rand will... 
Die and come back to life
(Сериозно ли питате?)

Mat and Tuon will... 
Survive the Last Battle together
(По-горе отговори относно Мат. А вие сериозно ли смятате, че Тюон ще позволи на някого да я убие? Та това е нейно проклето имперско величество, проклето да е!)

Lan and Nynaeve will... 
Survive the Last Battle together
(Ах, любов... Макар че, ако трябва да съм съвсем честна, не мисля, че ще оцелеят. Дано да греша.)

Gareth and Siuan will 
Survive the Last Battle together
(Я някой да посмее да направи нещо на Сюан, или, да не дава Светлината, на Гарет, я Сюан го е изкормила и го е увесила да се суши на слънце като прясно уловена сребруша!)

The Ogier will
Show up at the Last Battle and be awesome
(Нямам какво да добавя.)

Slayer will be killed by... 
Perrin
(Е, крайно време е. Макар че не знам защо толкова отчаяно намекват в анкетата, че Алана ще убие Коляча или че ще има нещо общо с неговото убийство. Май аз изпускам нещо, хъм...)


Padan Fain will be killed by 
Cenn Buie
(Е, вие другo ли си помислихте? :D )

Taim is... 
Taim. He's just a creeper
(Taim is... hot :O And a creeper, yes)

Pevara and Androl will 
Bond each other
(Не знам защо. Би било интересно.)

Assuming Taim is overthrown... 
Logain will be the new leader of the Black Tower
(Защо ли ми звучи познато? Тия ни следят форумите! :О)

The Seanchan will...
Keep doing what they are doing. The Empire is never wrong.
(Ще сведа очите си завинаги, ако смея да кажа нещо друго!)

Rand will 
Kneel to the Seanchan AND bind them to serve him.
(Звучи готино. И междувременно ако завре Фортюона в миша дупка, много ще се радвам.)

The Dark One's prison will be... 
Completely remade.
(Отново - прекалено сложно, за да се изчерпи в 1 изречение.)

After AMOL the world will be...
Continue to be wracked by civil wars and other strife.
(Кхъм, защо ни взимате идеите, а ? :( Както и да е. Изглежда най-логичният вариант просто, но трябва да отбележа все пак, че този въпрос също е прекалено обширен.)

The Black Tower will be 
Damaged, but rebuilt after AMOL
(Е, сега вече ще се оплача на Майката!)

The Aiel will ...  
Become the enforcers of a new alliance of peace among all the nations
(Въх... не знам. Сандерсън изписа един куп глупости за Айил, а и щом веднъж са отпечатани черно на бяло, трябва да ги приемем за истина. Така че това, предполагам, е най-логичният вариант.)

Shaidar Haran will be killed by...  
Moiraine
(Само някой да е гъкнал... !)

It's baby making time! Who will be pregnant by the end of AMOL? 
 Siuan
(Кой не иска да види как се пръкват малки рибки? :D А и държанието й ще е мно-о-ого по-интересно от това на Елейн! Колебаех се впрочем между Сюан и Нинив... но все пак Нинив може и да не оцелее (дано, дано, дано да греша!))


"There's a BLANK in the Blight!" The BLANK is...  
A fortress
(В книгите се говореше за "град" май о.О Тук сред отговорите присъства "село"... Хъм, знам ли. Но все пак, ако е град, то логично е да има и крепост. Но може и да бъркам, а и надали това е най-важното. Важното е, че все пак има БЛАНК :D )

Ponny WoT Art

По принцип всеки ден проверявам за новини от света на Колелото на Времето. Не искам да изоставам от събитията, а и всички Велики капитани ни учат, че знанието е пътят към победата. Та, вярна на този принцип, и аз като тях използвам своята мрежа от Очи и Уши и следя за всяка мълва, малка и голяма - защото и в най-налудничавия слух се съдържа капка истина. И не, не съм вманиачена, а добре информирана. Благодаря.

Та, беше ясно като факта, че днешният ден няма да е от най-добрите (вижте го какво е мрачно само), така и не открих някакви по-особени новини, свързани с любимата ни поредица. (Всъщност такива има, но да не впрягаме каруцата пред коня.) Но все пак едно нещо ми пооправи настроението (къде ти, така се ухилих, сякаш намерих тарвалонска марка на земята), а то беше поредната част от една арт рубрика в Dragonmount - Fan Art Friday.

По принцип рядко попадат на наистина добри портрети и рисунки, затова, лично за себе си, не отдавам на рубриката чак такова внимание. Този път обаче ми напълниха душата и онези, които ме познават малко по-добре, може и да се досетят защо. 

Вгледахте ли се добре? Не, не е Ранд, нито някой друг от късметлийското трио. Нито... хъм, това отляво трябва да са Егвийн, Нинив и жълтакавото не го знам, ама не е и важно. Черният е ал'Лан Мандрагоран, разбира се, а до него... 

Светлина, Моарейн не е ли красива?! Пък било то и като пони. :D

Е, това беше. Спам от класа, а аз си начесах крастата за писане (и без това друга възможност днес навярно няма да ми се отдаде).

Дано винаги намирате вода и заслон!

П.С. Ако някой случайно проявява интерес към този тип изкуство (за мен това е единичен случай, разбира се), ето линк към профила на авторката в ДевиантАрт - ~Akabi.

Howdy Empress!

Докато си разглеждах безразборно разхвърляните бележки из компютъра, попаднах на нещо, което съм си запазила преди близо една година. Не помня кой е източникът или кой ми го е пратил (за което се извинявам, ако все пак съм го получила от познат), но за по-подробна справка относно различните народи и техните привички, препоръчвам блога 13depository (нищо чудно да съм го копирала от там). Статията посочва и обяснява първообразите на народите и държавите, както и техните обичаи, а краят й гласи:

"In March of 2000, Paul Ward received a letter from RJ in which he listed what some of the regional accents of Randland sound like:

    Two Rivers - Irish/English
    Illianers - Dutch
    Aiel - somewhat Slavic
    Tairen - Spanish
    Domani - Indian
    Saldaean - Egyptian/North African
    Seanchan - Texas"

Не, че е особено важно това, но определено ми се стори интересно.

И следващия път, когато прочетете за изкусителните нотки в говора на доманките, вече ще знаете какво да си представяте. :D